КАКВОТО ОСТАНЕ В НЕСЪЗНАВАНОТО ИЗЛИЗА ПРЕЗ СТРАДАНИЕ. Несъзнаваното винаги намира път.
Във видеата си често говоря за нашите несъзнавани вярвания и убеждения, които ръководят живота ни. Нашето несъзнавано е около 90-95 процента, а съзнаваното не повече от 10 процента. Останалото не е „празно място“.
Там живеят детските ни преживявания, старите решения, страхът, любовта и начинът, по който сме се научили да оцеляваме.
И докато не ги осъзнаем, те продължават да избират вместо нас…
Това означава, че повечето ни избори не се раждат в мисълта, а в паметта на преживяното.
Вътрешни гласове, които не чуваме ясно, но които водят живота ни.
Кой избира партньорите ни, реакциите ви, границите ни?Често това не е възрастният в нас, а детето, което някога е трябвало да се адаптира.
Осъзнаването не променя миналото.
Но променя бъдещето.
Нашата психиката има своя собствена логика — тя не допуска празно пространство.
Всичко, което не е било осъзнато, преживяно и интегрирано, не изчезва. То се премества в несъзнаваното и започва да търси начин да бъде видяно.
Несъзнаваното не е тъмно място.
То е склад за преживявания, които някога са били твърде силни, твърде болезнени или твърде опасни, за да бъдат понесени от детската психика. И чрез психологическите защитни механизми, тези чувства са изтласкани в подсъзнанието.
Детето няма избор — то се адаптира.
Когато едно дете расте в среда, в която:
• емоциите не се назовават, считат се за опасни, срамни или нараняващи другите;
• болката се омаловажава, особено емоционалната болка;
• страхът не се удържа, а може дори да бъде осмиван или отречен;
• гневът е забранен или наказван,
психиката прави най-разумното възможно нещо — потиска.
Не защото детето не иска да чувства, а защото оцеляването изисква това.
Така се формират негативни убеждения:
„Не трябва да показвам чувствата си.“
„Не заслужавам любов.“
„Ще се справя сам, никой не ми трябва.“
Или пък точно обратното: „Ако остана сам, ще умра“.
Можем да дадем примери за още много подобни негативни убеждения, с които след това влизаме в света, в отношения, в живота.
Тези несъзнавани убеждения не изчезват с порастването.
Те се превръщат в характер, в избори, в съдба.
Как несъзнаваното говори чрез тялото и отношенията?Потиснатото не стои пасивно.
То се изразява там, където има най-малко съпротива или където настоящето напомня миналото.
• през тялото — тревожност, психосоматика, хронично напрежение;
• през отношенията — повтарящи се сценарии, болезнени или токсични връзки;
• през родителството — несъзнавани реакции към собственото дете, които вредят на детето, но родителят или не осъзнава това или просто не може да се спре, импулса, който излиза от несъзнаваното е много по-силен.
• през живота — усещане за застой, празнота, безсмислие.
Страданието на всеки един човек не е грешка в системата или е съдба.То е език, на който ни говори нашето несъзнавано. Нашите потиснати и неизразени емоции и травми.
Родителството като огледало на несъзнаваното.Най-често несъзнаваното се активира, когато човек стане родител.
Тогава собственото вътрешно дете „се събужда“.
Реакциите към детето често не са към него, а към собствената история.
Родител, който:
• не е бил утешаван,
• не е бил виждан,
• или му се е наложило да носи отговорности рано, такива които не съответстват на възрастта му,
може несъзнавано:
• да очаква зрялост от детето, която не съответства на възрастта. И дори да казва, че той, самият родител, се е оправял от рано с определени неща, защо детето му да не може. И този родител не си дава сметка, че всъщност тези отговорности, които е имал от рано, и които не са съответствали на възрастта му – да, може да са го направили оцеляващ /дори и справящ се/, но в същото време това е попречило на отношения или на други аспекти от живота му. Не е важно само физическото оцеляване, а и емоционалното.
• да се ядосва на нуждите на детето си да бъде дете, точно защото на този родител, когато е бил дете, не му е била дадена възможността да бъде дете,
• или обратно — да се слива с детето си и да не допуска отделяне.
Не защото е „лош родител“, а защото неговото несъзнавано търси изход, разпознавайки собствените си чувства в детето.
Връзките като повторение на първичния модел.В интимните отношения несъзнаваното работи най-силно.
Ние не избираме партньорите си само със съзнанието, избираме се по травми.
Често хората се влюбват не в онзи, който ги уважава и обича, а в онзи, който активира познатото усещане за:
– безпомощност
– борба за любов
– нужда да се доказват
– страх от изоставяне или отхвърляне
Това не е мазохизъм. Това е познатото и оттам го прави сигурно.
Както е и опит психиката да „довърши“ нещо недовършено.
Ако родителите ни не са ни обичали или виждали, избираме си партньор, който е същият с несъзнаваната надежда да го променим, да го накараме да ни види и обича и така да излекуваме детската си травма.
Фройд го нарича принуда за повторение.
Юнг — сянка.
Идеята е една:
Това, което не е осъзнато, ще бъде повторено — докато не бъде разбрано.
Страданието се повтаря не защото човек не се учи, а защото още не е имал условията да почувства, разбере и интегрира своите травматични преживявания.
Вижте още във видеото:
Пример: тревожност като защита.
Пример : Паник атаки като защита.
Пример: Болезнени връзки като повторение
Пътят навътре: от страдание към осъзнаване.
Как психотерапията помага за осъзнаването и премахването на страданието?
@psychologistdimitrova
Линк към видеото:
