Този вид насилие се настанява постепенно в семейната/партньорската двойка, най-напред като напрежение и враждебност, които не винаги се разпознават. Силно избухливите мъже и онези, които имат така наречената „гранична личност“, следват цикличната форма на насилие.
Често първите прояви на насилието се появяват по време на бременността или непосредствено след раждането на детето. Мъжът възприема очакваното дете като натрапник, който отклонява вниманието на жената и може да го измести. Затруднението на мъжа да се превърне в баща, може да предизвика страхове, свързани с трудни преживявания от ранно детство, особено с такива, свързани с неговата майка. Затова, несъзнавано той възприема съпругата си като майка, а не като партньорка. Налага му се да се откаже от позицията на подрастващ и да заеме тази на родител. Такива мъже може толкова да са объркани от този преход /несъзнавано объркване/, че им се случва да се усъмнят в своето бащинство: „Дали това дете не е от съседа?“
Класическият сценарий на цикличното насилие съдържа 4 фази, които се повтарят, като във всеки нов цикъл опасността за жената се повишава.
Фаза на напрежение – раздразнителност, която според мъжа е свързана с ежедневни грижи и трудности. Насилието не е пряко изразено, но се усеща по например враждебно мълчание, агресивни погледи или ядосан тон на гласа. Дразни го всичко, което прави жената. А тя от своя страна се чувства напрегната, опитва се да бъде мила и да успокои напрежението. Затова се отказва от своите желания и прави всичко възможно да се почувства той по-добре. Мъжът започва да държи отговорна жената за стреса и за всички несгоди в двоя живот. А тя се чувства виновна, въпреки че доводите, които той изпъква са само претекст, а не „причина“ за насилието. Когато го попита какво му е, той отвръща, че всичко е наред, че тя си измисля и изопачава действителността, като създава у нея чувство на вина „От какво се оплакваш, аз нищо не съм направил“. Тогава се стига до словесно насилие, обиди, а жената съжалява, че изобщо е повдигнала въпроса.
Фаза на агресивно поведение – мъжът създава впечатлението, че е изгубил контрол над себе си. Има крясъци, обиди, чупене на предмети, преди да премине към физическо насилие. А то се настанява постепенно – блъскане, извиване на ръце, шамари, а после юмручни удари и по-страшни методи на насилие. Нерядко в такива моменти, мъжът за да подчертае своето надмощие, иска и сексуален контакт. Мъжете често описват отприщването на агресията като облекчение и освобождаване на натрупана отрицателна енергия. Жената не отвръща, тъй като почвата вече е подготвена чрез малки коварни атаки и тя изпитва страх. Случва се да изразява недоволство, но без да се отбранява. В такива случаи, агресията на мъжа не предизвиква гняв у жените /гнева би бил полезен в този случай, защото когато има гняв, може да се защитим/, а по-скоро тъга и чувство на безпомощност.
Другите две фази са фаза на извинения и фаза на сдобряване /описани в следващите публикации/.
