– Сигурно се чудиш, Петя, какво правя в кабинета ти, след като ти описах една прекрасна любовна история, живот мечта. Случват се обаче неща, които не мога да си обясня. Не знам дали въобще да продължавам с този човек.

Петя не каза нищо. Само ме погледна спокойно и с леко кимване ме подкани да продължа. 

– Наистина, около година отношенията ни бяха перфектни. Влади ми даваше всичко, което някога съм искала. Аз също давах всичко, което можех, за да се чувства и той щастлив. Виждахме се веднъж седмично, но говорехме всеки ден дълго по телефона. Все едно живеехме заедно. Често ходехме на почивка за по няколко дни. Той ми гостуваше в някои от уикендите. Чувствахме се като в рая.

Постепенно обаче започнаха да възникват различия в мненията и вярванията ни. Леки сътресения, които напоследък са като мощни урагани, помитайки и опустошавайки всичко по пътя си. Точно така се чувствам, Петя – опустошена. В началото на отношенията ни бях омаяна от любов, а сега съм съсипана от много мощни и страшни емоции, които не познавах досега. Не мога да ги определя какви са, но понякога ми трябват няколко дни, за да се възстановя от преживяното. Все по-често започвам да се чувствам като освободена от някакви окови, когато Влади си тръгва и оставам сама. Буквално мога да дишам! Все по-често се замислям за раздяла и все повече ме е страх от тази мисъл. Ако се разделя с него, сякаш ще откъсна част от себе си. Много съм объркана, Петя. Имам нужда от помощ или ще се побъркам. 

– Предполагам, че сте имали разговори с Влади. Какво мисли той за всичко това, Ани?

– Многократни! И всеки път се изненадвам, като чуя неговите доводи за това, че се чувства по един или друг начин, заради някаква моя постъпка или дума. Той влиза във филм, който няма нищо общо с това, което аз имам предвид. И отново започваме да спорим. Стигала съм до лудост, не мога да повярвам, че въобще някой може да мисли така. Или да си създава сценарии, които нямат нищо общо с реалността. 

– Може би нямат общо с твоята реалност, Ани – усмихна се леко Петя.  Всеки човек има своя собствена реалност, която мисли за правилна. 

Съсредоточена в разказа си и емоционално приповдигната, продължих:

– Да, може би. Но повярвай ми, Петя, не мога да разбера, как може да съществува такава реалност като неговата?! 

– Ани, би ли да ми дала пример?

– В началото на отношенията ни, Влади говореше повече за чувствата си. Докато аз никога не съм могла да изразявам открито емоциите си. Особено негативните. Ако нещо не ми харесва в хората, предпочитам да си замълча, вместо да се защитя открито и категорично. Започнах да се уча от него, да казвам какво мисля и чувствам по повод негови думи или поведение. И тогава започнаха проблемите. Казвам му как се чувствам, той веднага, на момента ме парира, че се чувства по същия начин като мен. И то заради поведението ми – и не стигаме доникъде. Като в игра на пинг-понг сме. Мислила съм си, че съм по-емоционално потиснат човек, а той емоционално експлозивен. И явно, след като започнах да ставам по-експлозивна емоционално, фойерверките стават много мощни. Дотам, че нараняват жестоко и двама ни. 

– Ти си при мен и явно търсиш решение. Той какво мисли по въпроса? 

– Ами, че причината е в мен. Почти съм убедена, че причината е и в двамата. Но не ме разбира, когато казвам това. Сякаш изобщо не ме чува – като глас в пустиня съм. Понякога си мисля, че се отнася някъде, само и само да не чуе думи, които не му харесват. Или ги чува извъртяно на сто и осемдесет градуса. И като ми каже какво е разбрал от това, което съм казала, направо онемявам! Защото дори и за миг не съм имала това предвид. Даже не съм се сетила за такива неща, които той твърди, че съм му казала. Преди си мислех, че го познавам много добре. А сега, че не познавам и един процент от него. Направо не мога да го позная, все едно е друг човек, не този с който се запознах. Той казва същото за мен. Дори ми показва стари съобщения, в които съм много мила, а сега не съм такава, според него. И твърди, че вече не го обичам като в началото. Но изобщо не вижда и своето участие в това.

– Звучи сякаш дразните взаимно някакви ваши вътрешни несигурности и страхове.

– Какво имаш предвид, Петя?

– Ани, ние хората не се срещаме на случаен принцип. Макар, че нашите партньори споделят и отразяват съкровените ни желания, нужди и мечти, те също така отразяват и нашите емоционални травми. Например, ако си свръх отговорен човек, привличаш партньор, който не може да поема отговорност. Или, ако не можеш да изразяваш емоциите си, привличаш емоционално експлозивен партньор. 

– Петя, чела съм много литература за емоционалните травми, но все нещо ми убягва. Може би, защото става въпрос за мен самата. Знам, че емоционалните травми се придобиват предимно в детството. Но нямам спомен за нещастно детство. Дори съм се опитвала да си спомня неприятни ситуации, но те не са толкова много или толкова страшни, за да са ми се отразили така. Кога съм ги получила тези травми? Звучи ми като някакви незараснали стари рани.

– Много точно казано, Ани. В отношенията с партньора ни, след като отмине периодът на идеализация, на хоризонта излизат нашите стари незаздравели рани. И ние сме привлекли този партньор с надеждата, че той ще ги излекува. А всъщност това, което се случва, е да сложи сол в тях. Така другият ни предизвиква, дразнейки нашите несигурности, вътрешни страхове и конфликти. Това наистина може да бъде точно толкова болезнено, и точно толкова опустошително, както го описваш.

– И как ще се справя с това, Петя?! Ще се срина напълно, ако продължавам така.

– Ако приемеш това предизвикателство, което ти отправя Влади, можеш да израснеш в разбирането за себе си, света и отношенията ти с другите около теб. Без да бъдем провокирани, без да видим себе си такива, каквито сме всъщност, ние живеем в една илюзия. Разбира се, и в една илюзия за другите и света. 

– Ами той, може би също ще трябва да израсне. Дали ще успее, няма ли да се разделим?

– Ани, всеки сам ще мине по своя път. С твоето израстване, той ще има възможност също да се промени и да те последва в промяната ти. А дали ще успее, не бих могла да ти кажа.