В будистката психология има термин, който може да се преведе като „вътрешни образувания“, „окови“ или „възли“. Когато имаме сетивно възприятие, в зависимост от това как го получаваме, в нас може да се завърже възел.
Когато някой ни говори нелюбезно, ако разбираме причината и не вземаме думите му присърце, няма да се чувстваме раздразнени изобщо и няма да се завърже възел. Но ако не разберем защо ни се говори по този начин и се раздразним, в нас ще се завърже възел. Липсата на ясно разбиране е в основата на всеки възел. Ако практикуваме пълно осъзнаване, ще можем да разпознаем вътрешните образувания веднага щом се формират и ще намерим начини да ги трансформираме.
Например, една съпруга може да чуе съпруга си да се хвали на парти и в себе си да почувства формирането на липса на уважение. Ако обсъди това със съпруга си, те могат да постигнат ясно разбиране и възелът в нея ще се развърже лесно.
Вътрешните образувания се нуждаят от цялото ни внимание веднага щом се проявят, докато са все още слаби, така че работата по трансформацията да е лесна. Ако не развържем възлите си, когато се образуват, те ще се затегнат и ще станат по-здрави.
Нашият съзнателен, разсъждаващ ум знае, че негативните чувства като гняв, страх и съжаление не са напълно приемливи за нас или обществото и намира начини да ги потисне, да ги избута в отдалечени области на нашето съзнание, за да ги забравим. Тъй като искаме да избегнем страданието, създаваме защитни механизми, които отричат съществуването на тези негативни чувства и така получаваме идеята, че имаме мир в себе си. Но нашите вътрешни образувания винаги търсят начини да се проявят като разрушителни образи, чувства, мисли, думи или поведение.
Начинът да се справим с несъзнателните вътрешни образувания е преди всичко да намерим начини да ги осъзнаем. Практикувайки съзнателно дишане, можем да получим достъп до някои от възлите, които са завързани в нас. Когато сме наясно с нашите образи, чувства, мисли, думи и поведение, можем да си зададем въпроси като: Защо се почувствах неудобно, когато го чух да казва това? Защо му казах това? Защо винаги се сещам за майка си, когато видя тази жена? Защо не ми хареса този герой от филма? Ha кой човек от миналото, който мразя прилича тя? Наблюдаването отблизо по този начин може постепенно да изкара вътрешните образувания, скрити дълбоко в нас, в обхвата на съзнателния ум.
По време на седяща медитация, след като затворим вратите и прозорците на сетивните възприятия, вътрешните образувания, скрити в нас, понякога се разкриват като образи, чувства или мисли. Може да забележим чувство на тревожност, страх или нещо неприятно, чиято причина не можем да разберем. Така ние насочваме светлината на нашата „осъзнатост“ върху него и се подготвяме да видим този образ, чувство или мисъл в цялата му сложност. Когато започне да показва лицето си, това чувство може да набере сили и да стане по-интензивно. Може да го намерим за толкова силно, че да ни лиши от мира, радостта и лекотата и може да не искаме повече да влизаме в контакт с него. Тогава може да поискаме да насочим вниманието си към друг обект на медитация или да прекратим медитацията напълно; може да ни се приспи или да кажем, че предпочитаме да медитираме някой друг път. В психологията това се нарича съпротива. Страхуваме се да внесем в съзнанието си чувствата на болка, които са заровени в нас, защото те ще ни накарат да страдаме. Но ако от известно време практикуваме дишане и се усмихваме, ние ще сме развили способността да седим неподвижно и просто да наблюдаваме страховете си. Докато поддържаме контакт с дишането си и продължаваме да се усмихваме, можем да кажем: „Здравей, Страх. Ето те отново.”
Тик Нят Хан
От книгата “Peace is Every Step”
