„Писта за излитане… към себе си“

„ПИСТА ЗА ИЗЛИТАНЕ…
КЪМ СЕБЕ СИ“

25,00 лв.

– Доставката отнема 2-3 дни със Спиди или Еконт на територията на България

– Плащането се извършва на куриера при получаване на пратката

– Цената не вклюва доставка

💜

Кое ни кара да изберем точно този човек за партньор в живота ни, а не някой друг?
Има ли кармична причина за това?
Наистина ли приемаме в живота си онзи човек, който е най-подходящ да ни помогне да решим онова, което е останало нерешено в нашето детство?
Наистина ли другият човек е наше огледало?

Защо ни е толкова трудно да разберем какви са нашите травми, които влияят на живота и взаимоотношенията ни с другите?
Защо ни е толкова трудно да се променим?
Как да започна да разбирам своите нужди и да се съобразявам повече със себе си, а не толкова с другите?

Защо съм такава. Защо не мога да живея спокойно. Понякога си мисля, че голям процент от хората живеят спокойно, имат щастливи отношения и семейство. А при мен все нещо не е наред. Как да се отпусна и да си позволя да съм щастлива.

През последните години пробвам да разбера себе си, да се променя. Мисля че успях донякъде, но вече разбирам колко малко съм направила в това отношение.

Разбери повече за книгата

Изчетох куп литература за да намеря причината
защо не се чувствам щастлива
в една уж добра и стабилна връзка.

Знам, че емоционалните травми се придобиват предимно в детството. Но нямам спомен да съм имала нещастно детство. Опитвам се да си спомня някакви неприятни ситуации и не си спомням нищо травмиращо за мен. Кога и как съм получила тези травми, които сега определят живота ми?

Спорове, конфликти и не стигаме доникъде. Като участници в игра на пинг-понг сме.

Аз ли не мога да разбера него, той ли изобщо не чува какво му говоря! Къде е истината?

Отговори на всички тези въпроси ще намерите като прочетете „Писта за излитане… към себе си?“, чийто автор е практикуващ психолог Силвия Димитрова. Действието се развива в терапевтичния кабинет. Героинята минава през отчаянието и страховете… Копнежа за взаимност и разбиране… И всичко това, за да достигне до своето собствено израстване и осъзнаване.

Мнения на читателите:

💜

„Чета, чета и не искам да свършва! Все едно живота ми досега е бил купчинка от части на пъзел и четейки книгата, всички тези части започват да се нареждат.“

💜

„Започнах да чета книгата и не я оставих докато не стигнах края. Четох до три часа през нощта. На няколко пъти се връщах да прочета отново някой абзац, който ме беше докоснал много, много силно. Отговорих си на много въпроси, които съм си задавала през годините и за които досега не съм имала отговор. Истински съм благодарна, че се докоснах до тази книга!„

💜

„Бях прочела първата книга на Силвия Димитрова „Часовниковата кула“ и нямах търпение да поръчам и прочета и втората й книга. Вече няколко пъти съм препрочитала първата й книга и всеки път намирам нещо ново, все едно я чета за първи път. Сигурна съм, че така ще бъде и с тази книга.“

„ПИСТА ЗА ИЗЛИТАНЕ... КЪМ СЕБЕ СИ“

„Писта за излитане… към себе си“ е втората книга от поредицата „Продухване на комините“. Тук са преплетени опитността и ерудицията на авторката, натрупани от дългогодишната й психотерапевтична практика с мъдростта и проникновението от личното й духовно пътуване. Тя прави паралел между възможностите за обяснение и връзката на подсъзнателния ум и нещо, което е отвъд подсъзнанието – това, което наричаме свръхсъзнателен ум – нещо велико, мощно, красиво. Свръхсъзнанието е божественото у човека.

В тази книга, както и в първата й „Часовниковата кула“, действието се развива в терапевтичния кабинет и насочва към размисъл за самите себе си и как да променим взаимоотношенията, които не са удовлетворяващи за нас. Да разширим своята чувствителност чрез срещата с реалността на другия и потенциала, който носи тази среща. Потенциал за конфликт и за щастие.

Взаимоотношенията с другия човек са показани като възможност за опознаване на самите себе си. Не можем да опознаем истински себе си, когато поставяме под съмнение реалността, която някой друг преживява или е преживял. Важно е да се научим да обичаме себе си, защото другият е част от нас. Това е първата стъпка на пътуване, вълшебно пътуване на самолюбов и самоприемане.

За корица на книгата е използвана снимка, направена от самата авторка.

Откъс от книгата

Предговор

Както и в първата ми книга „Часовниковата кула“, така и тук съм се опитала да ви потопя в магията на срещата пациент – терапевт. Действието отново се развива в терапевтичния кабинет. Героинята ми минава през отчаянието и страховете, през копнежа за взаимност и разбиране. Докосва се до екзистенциални въпроси. И всичко това, за да достигне до своето собствено израстване и осъзнаване.

Книгата е изповед за едно пътешествие към самопознание и осветляване същността на човешките взаимоотношения. За мен отношенията не са проблем, който да бъде решаван, а приключение, което трябва да бъде прегърнато.

Конфликтът е дар, който трябва да се разопакова, за да бъде прегърнат и разбран. Той е възможност да израстваме, да намираме решение, да узряваме. Но конфликтът не може да бъде решен на нивото, на което е създаден. Защото ние приемаме в живота си онзи човек, който е най-подходящ да ни помогне да решим онова, което е останало нерешено в нашето детство.

4.

– Сигурно се чудиш, Петя, какво правя в кабинета ти, след като ти описах една прекрасна любовна история, живот мечта. Случват се обаче неща, които не мога да си обясня. Не знам дали въобще да продължавам с този човек.

Петя не каза нищо. Само ме погледна спокойно и с леко кимване ме подкани да продължа.

– Наистина, около година отношенията ни бяха перфектни. Влади ми даваше всичко, което някога съм искала. Аз също давах всичко, което можех, за да се чувства и той щастлив. Виждахме се веднъж седмично, но говорехме всеки ден дълго по телефона. Все едно живеехме заедно. Често ходехме на почивка за по няколко дни. Той ми гостуваше в някои от уикендите. Чувствахме се като в рая.

Постепенно обаче започнаха да възникват различия в мненията и вярванията ни. Леки сътресения, които напоследък са като мощни урагани, помитайки и опустошавайки всичко по пътя си. Точно така се чувствам, Петя – опустошена. В началото на отношенията ни бях омаяна от любов, а сега съм съсипана от много мощни и страшни емоции, които не познавах досега. Не мога да ги определя какви са, но понякога ми трябват няколко дни, за да се възстановя от преживяното. Все по-често започвам да се чувствам като освободена от някакви окови, когато Влади си тръгва и оставам сама. Буквално мога да дишам! Все по-често се замислям за раздяла и все повече ме е страх от тази мисъл. Ако се разделя с него, сякаш ще откъсна част от себе си. Много съм объркана, Петя. Имам нужда от помощ или ще се побъркам.

– Предполагам, че сте имали разговори с Влади. Какво мисли той за всичко това, Ани?

– Многократни! И всеки п

Силвия Димитрова

Психолог-терапевт