fbpx
85a7c4775f851b33bccf03b2fcd0aa81
Силвия Димитрова

Силвия Димитрова

За нарцистичния насилник

Всеки един човек притежава нормален нарцисизъм, който е в основата на нашата собствена идентичност. Патологичният нарцисизъм обаче е голям източник на насилие. Той превръща личността в хищник, превзема психическото пространство на другия, възползва се от неговите слабости и уязвимост, за да изпъкне той самия.

Такива хора имат огромната необходимост да бъдат обект на възхищение, не търпят критика, безразлични са към чувствата на другите и са склонни да ги експлоатират. Водени от своята мегаломания, те се изявяват като наставници, които учат на почтеност, честност. Те най-добре знаят кое е добро и кое е лошо и осъждат недобронамереността на другите. В стремежа си да запазят своето надмощие, те критикуват без умора всички и всичко. Не приемат никакъв упрек, никакво обвинение. Прехвърлят отговорността за всеки свой неуспех на останалите.

В партньорската двойка мъжете са властни и чаровни, опитват се да подчинят и наложат изолация на партньорките си. Често такива хора имат успех в обществото, на високи позиции са в компанията където работят.

Петя и Красимир са женени от 18 години. Той е успял в работата си, изкарва добри пари и се грижи финансово да не липсва нищо на семейството им. Петя не е успяла да завърши образованието си, защото е забременяла с първото им дете и се е наложило да прекъсне. Когато иска да продължи следването си, Красимир й казва „Знаеш, че винаги те подкрепям, но за какво ти е да учиш. Аз нали съм до теб и се грижа за вас. А и с твоите умения, винаги ще си намериш работа, дори и без образование“. Петя, която е свикнала да се доверява на преценката на съпруга си, се отказва от следването и мечтите си.

През годините на съвместен живот, чрез подобни завоалирани действия и напътствия, уж през грижата за нея и семейството им, Красимир успява да контролира всяко действие на Петя, което би я направило независима. Той започва все по-често да й прави забележки, че не е постъпила както той смята за правилно и така го предизвиква да бъде агресивен, че се съобразява само със себе си, а не с него. Държи я отговорна за всички негови агресивни действия и чувства. Тя е причината той да се скара със съседа, да се чувства уморен, да пие алкохол, да пуши и т.н. „Ако не беше ми противоречала и беше признала, че аз съм прав, нямаше да избухна така”, „Ако беше дошла да ми се извиниш“… Ако Петя си позволи да има дори и някаква малка претенция към Красимир заради начина, по който се държи с нея, той започва да й обяснява как тя получава всичко, задоволена е с всичко, има най-добрия съпруг… Какво повече иска?! И как той прави компромиси с нейните слабости, грешки, с работата й, която според него я натоварва, но той въпреки всичко търпи. Колко неблагодарна е само. И какъв спасител е той…

Нарцистичните личности са пленници на една идеална представа за себе си, че тя ги парализира и те са безсилни. И затова постоянно имат нужда да   бъдат успокоявани до такава степен, че стават зависими от това. Тъй като са вечно недоволни, винаги вътрешно нещастни, те реагират с агресия или по-сериозно насилие. Те не търсят любов и партньорство, а възхищение и внимание. Възползват се от партньорите си, докато те ги ценят  и са в тяхната власт. Ако партньорката/а даде сериозен отпор, те са готови да се разделят с нея, защото тогава тя вече не иска да задоволява нарцистичността им.

Петя изобщо не си дава сметка, че е обект на психологическо насилие, докато не говори с психолог заради нейното здравословно състояние, и психолога не й обръща внимание, че в отношенията й с Красимир има нещо нередно, че Красимир всъщност упражнява психологическо насилие над нея и твърде вероятно физическото й неразположение да се дължи на това.

Работейки с психолога, Петя успява да дава все по-често отпор на съпруга си. Продължава образованието си, намира си добре платена работа. Често, когато имат скандали, Красимир й казва „Нали ходиш на психолог, тя не ти ли казва как трябва да се държи една нормална жена?!“. Петя се опитва да говори с него за това как се чувства от неговото поведение, но той бързо я отрязва: „Какво искаш от мен? Никога няма да намериш по-добър от мен. Сравни ме със сто мъже и виж, че няма как някой от тях да е по-добър от мен и да ти угажда така. Да не мислиш, че някой друг освен мен ще те търпи!“

Петя разбира, че той няма да се промени въпреки двегодишните й усилия и търпение. Когато му казва, че иска да се разделят, защото не се чувства добре и щастлива в тези отношения, Красимир побеснява и я удря. След като на няколко пъти след това отново се е опитва да я подчини, но не успява, й казва да си тръгва. Щом не го оценява като съпруг и баща, ще се намери някоя друга, която ще го оцени. Не се опитва дори  и за миг да чуе съпругата си как се чувства от неговото поведение. Не иска дори и за секунда да помисли дали наистина неговото поведение не я наранява. Той е безгрешен и ако проблем в отношенията, не той, а другите са виновни.

Нарцистичните личности са съсредоточени в себе си като децата. Използват другите основно за да получат това, което искат. Обичат другия, защото той обича тях, а не заради самия човек. Често са арогантни, снизходителни или сдържани на пръв поглед, но отвътре се чувстват крехки, празни и безполезни. Начинът по който се държат, обикновено е вид защита срещу вътрешната нестабилност и чувството за разпадане. Такива хора са растения без кислород. Растат физически, но вътрешно са много уязвими, с усещате за несигурност и разпад. Не могат да бъдат емпатични, не може да има любов и взаимност.

Нарцистичните личности израстват в семейства, в които качествата им са подложени на постоянно оценяване. Дори родителите постоянно да хвалят детето, постоянно да се тревожат за него и да се чудят как да му угодят, те всъщност му показват, че го оценяват. Освен това, на някакво ниво детето си дава сметка, че подобно непрекъснато положително отношение просто не е реалистично. Това поражда у него непрекъснатото притеснение за собствените качества.

Всеки неуспех в реалния живот може да изкара на повърхността скритата в дълбините неувереност, като за това невинаги е нужен неуспех. Често е достатъчно само възхищението да бъде адресирано към някой друг.

Когато нарцистичната личност проявява агресия, си служи с методите, от които най-много се страхува. Често се случва да отмъщава за тайна обида или унижение в миналото. Един нарцистичен насилник не забравя обида и често я припомня когато упражнява насилие спрямо партньора/ката си. В същото време изисква от партньора/ката си да не говори за миналото и я упреква яростно за това.

Нарцистичният насилник използва много изкусно вменяването на вина у другите. Упорито нанася емоционални страдания на онези, които не изразяват достатъчна благодарност към него, за него никога не е достатъчно да му благодариш или похвалиш. „Той е най…, най за всичко! Най-умният, най-можещият, най-грижещият се. Винаги той оправя проблемите на другите. Та дори и някой да не търси помощта му. Е, разбира се, после това се натяква по няколко пъти. И дори и да му кажеш сто пъти „благодаря“, той забравя. Дори един път, при някакъв спор, ми каза „Даже едно „благодаря“ не получих от теб, за това че ти помогнах за колата.“ А аз вече му бях благодарила, че беше сменил маслото на колата ми. Тогава уж на шега, уж наистина казах „Благодаря, благодаря, благодаря, благодаря, благодаря – ето казах ти благодаря пет пъти. Надявам се сега да си разбрал, че съм ти благодарна и да не ме упрекваш пак и пак, че не съм ти признателна и не забелязвам какво правиш за мен“.

Нарцистичната личност понася много болезнено критика, защото дълбоко в себе си той й вярва, което моментално означава, че той не е толкова добър и значителен, колкото иска да изглежда. Критиката предизвиква панически страх, а след това и защитна ярост, защото критикът сякаш е предположил, че той внимателно прикрива. Зависи изцяло от мнението на другите. Всичко, което прави, е само да „печели“ любов. Критиката в разбирането на нарцистичната личност я лишава от правото на любов. Това за нея е равносилно на психологическа смърт.

Честите конфликти, оплаквания, страховете, гневът, страхът от критиката и неудържимата нужда от одобрение на хората го лишават от способността обективно да разглеждат конфликтни ситуации, открито да признаят, че греши, да разбира и приема желанието на другите също да се чувстват смислени, свободни, да имат собствено мнение. Собствените му болезнени чувства го зашеметяват и ослепят и го принуждават да води ожесточена борба, дори когато спорът може да бъде решен чрез просто внимание към същността на конфликта и нуждите на неговите участници.

Грижата за другите са смисълът на живота на нарциста. Обгрижвайки близките си с грижата си, той ги прави безпомощни, „печели“ тяхната обич и любов, която го удовлетворява само, ако тези хора покажат ясна зависимост от него. Той е изпълнен с гняв, който може да потисне в себе си, докато не намери изход в емоционален срив, депресия или болест. Също така не пропуска шанс да накаже онези, които не проявят нужното внимание и любов към него. Той поема решението на проблема на някого и след това се ядосва, че не решават проблемите си сами. В същото време, ако съпругата му сама реши проблема си, той се чувства отхвърлен, обиден и отново има право да се ядосва.

Тук не става въпрос за нервна криза или моментно кризисно състояние, а напротив, за съзнавано действие, с цел нараняване. Всеки човек реагира с яд понякога когато е засегнат, но себелюбието на нарцистичния човек се подхранва единствено от другия. Без другите, той е нищо. Той може да живее само в условия на безкрайна подкрепа, похвала и възхищение. Ако не ги получава, той има непоклатимото вярване, че е са жертва, а някой (но не и той) е виновен за тяхното страдание.

Такъв човек търси сливането /както майка и бебе/, трябва другия човек да е само за него. Трябва да контролира партньора/ката си, да се възхищават само на него. Точно както майката се възхищава на бебето си и то мисли, че е единствено на света, че майка му се е родила, за да го обслужва. За бебето, това е нормално поведение, но за възрастния човек е патология.

 

Сподели статията

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on print
Share on email

Допълнително от автора:

СТОКХОЛМСКИЯТ СИНДРОМ ПРИ ДЕЦАТА

Често даваме пример за Стокхолмският синдром, който се състои в това, че хора, които са били взети за заложници, са взели страната на своите похитители.

КАКВО Е СВОБОДАТА?

„Не е свободен човекът, който не е господар на себе си“ – Епиктет Свободата е усещането нищо да не ни пречи да ръководим живота си,

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА БЪДЕШ ЖЕРТВА?

Жертва сме винаги, когато не КОНТРОЛИ­РАМЕ живота си, а се оставяме да го контролират външни сили. Ако ние не дърпаме конците, значи някой или нещо

Циклично насилие

Фаза на извинения, на дълбоко разкаяние. Мъжът се опитва да заличи, да омаловажи своето поведение. След избухването следва угризение, но той се опитва да се