Всеки един човек притежава нормален нарцисизъм, който е в основата на нашата собствена идентичност. Патологичният нарцисизъм обаче е голям източник на насилие. Той превръща личността в хищник, превзема психическото пространство на другия, възползва се от неговите слабости и уязвимост, за да изпъкне той самия.
Такива хора имат огромната необходимост да бъдат обект на възхищение, не търпят критика, безразлични са към чувствата на другите и са склонни да ги експлоатират. Водени от своята мегаломания, те се изявяват като наставници, които учат на почтеност, честност. Те най-добре знаят кое е добро и кое е лошо и осъждат недобронамереността на другите. В стремежа си да запазят своето надмощие, те критикуват без умора всички и всичко. Не приемат никакъв упрек, никакво обвинение. Прехвърлят отговорността за всеки свой неуспех на останалите.
В партньорската двойка мъжете са властни и чаровни, опитват се да подчинят и наложат изолация на партньорките си. Често такива хора имат успех в обществото, на високи позиции са в компанията където работят.
Петя и Красимир са женени от 18 години. Той е успял в работата си, изкарва добри пари и се грижи финансово да не липсва нищо на семейството им. Петя не е успяла да завърши образованието си, защото е забременяла с първото им дете и се е наложило да прекъсне. Когато иска да продължи следването си, Красимир й казва „Знаеш, че винаги те подкрепям, но за какво ти е да учиш. Аз нали съм до теб и се грижа за вас. А и с твоите умения, винаги ще си намериш работа, дори и без образование“. Петя, която е свикнала да се доверява на преценката на съпруга си, се отказва от следването и мечтите си.
През годините на съвместен живот, чрез подобни завоалирани действия и напътствия, уж през грижата за нея и семейството им, Красимир успява да контролира всяко действие на Петя, което би я направило независима. Той започва все по-често да й прави забележки, че не е постъпила както той смята за правилно и така го предизвиква да бъде агресивен, че се съобразява само със себе си, а не с него. Държи я отговорна за всички негови агресивни действия и чувства. Тя е причината той да се скара със съседа, да се чувства уморен, да пие алкохол, да пуши и т.н. „Ако не беше ми противоречала и беше признала, че аз съм прав, нямаше да избухна така”, „Ако беше дошла да ми се извиниш“… Ако Петя си позволи да има дори и някаква малка претенция към Красимир заради начина, по който се държи с нея, той започва да й обяснява как тя получава всичко, задоволена е с всичко, има най-добрия съпруг… Какво повече иска?! И как той прави компромиси с нейните слабости, грешки, с работата й, която според него я натоварва, но той въпреки всичко търпи. Колко неблагодарна е само. И какъв спасител е той…
Нарцистичните личности са пленници на една идеална представа за себе си, че тя ги парализира и те са безсилни. И затова постоянно имат нужда да бъдат успокоявани до такава степен, че стават зависими от това. Тъй като са вечно недоволни, винаги вътрешно нещастни, те реагират с агресия или по-сериозно насилие. Те не търсят любов и партньорство, а възхищение и внимание. Възползват се от партньорите си, докато те ги ценят и са в тяхната власт. Ако партньорката/а даде сериозен отпор, те са готови да се разделят с нея, защото тогава тя вече не иска да задоволява нарцистичността им.
Петя изобщо не си дава сметка, че е обект на психологическо насилие, докато не говори с психолог заради нейното здравословно състояние, и психолога не й обръща внимание, че в отношенията й с Красимир има нещо нередно, че Красимир всъщност упражнява психологическо насилие над нея и твърде вероятно физическото й неразположение да се дължи на това.
Работейки с психолога, Петя успява да дава все по-често отпор на съпруга си. Продължава образованието си, намира си добре платена работа. Често, когато имат скандали, Красимир й казва „Нали ходиш на психолог, тя не ти ли казва как трябва да се държи една нормална жена?!“. Петя се опитва да говори с него за това как се чувства от неговото поведение, но той бързо я отрязва: „Какво искаш от мен? Никога няма да намериш по-добър от мен. Сравни ме със сто мъже и виж, че няма как някой от тях да е по-добър от мен и да ти угажда така. Да не мислиш, че някой друг освен мен ще те търпи!“
Петя разбира, че той няма да се промени въпреки двегодишните й усилия и търпение. Когато му казва, че иска да се разделят, защото не се чувства добре и щастлива в тези отношения, Красимир побеснява и я удря. След като на няколко пъти след това отново се е опитва да я подчини, но не успява, й казва да си тръгва. Щом не го оценява като съпруг и баща, ще се намери някоя друга, която ще го оцени. Не се опитва дори и за миг да чуе съпругата си как се чувства от неговото поведение. Не иска дори и за секунда да помисли дали наистина неговото поведение не я наранява. Той е безгрешен и ако проблем в отношенията, не той, а другите са виновни.
Нарцистичните личности са съсредоточени в себе си като децата. Използват другите основно за да получат това, което искат. Обичат другия, защото той обича тях, а не заради самия човек. Често са арогантни, снизходителни или сдържани на пръв поглед, но отвътре се чувстват крехки, празни и безполезни. Начинът по който се държат, обикновено е вид защита срещу вътрешната нестабилност и чувството за разпадане. Такива хора са растения без кислород. Растат физически, но вътрешно са много уязвими, с усещате за несигурност и разпад. Не могат да бъдат емпатични, не може да има любов и взаимност.
Нарцистичните личности израстват в семейства, в които качествата им са подложени на постоянно оценяване. Дори родителите постоянно да хвалят детето, постоянно да се тревожат за него и да се чудят как да му угодят, те всъщност му показват, че го оценяват. Освен това, на някакво ниво детето си дава сметка, че подобно непрекъснато положително отношение просто не е реалистично. Това поражда у него непрекъснатото притеснение за собствените качества.
Всеки неуспех в реалния живот може да изкара на повърхността скритата в дълбините неувереност, като за това невинаги е нужен неуспех. Често е достатъчно само възхищението да бъде адресирано към някой друг.
Когато нарцистичната личност проявява агресия, си служи с методите, от които най-много се страхува. Често се случва да отмъщава за тайна обида или унижение в миналото. Един нарцистичен насилник не забравя обида и често я припомня когато упражнява насилие спрямо партньора/ката си. В същото време изисква от партньора/ката си да не говори за миналото и я упреква яростно за това.
Нарцистичният насилник използва много изкусно вменяването на вина у другите. Упорито нанася емоционални страдания на онези, които не изразяват достатъчна благодарност към него, за него никога не е достатъчно да му благодариш или похвалиш. „Той е най…, най за всичко! Най-умният, най-можещият, най-грижещият се. Винаги той оправя проблемите на другите. Та дори и някой да не търси помощта му. Е, разбира се, после това се натяква по няколко пъти. И дори и да му кажеш сто пъти „благодаря“, той забравя. Дори един път, при някакъв спор, ми каза „Даже едно „благодаря“ не получих от теб, за това че ти помогнах за колата.“ А аз вече му бях благодарила, че беше сменил маслото на колата ми. Тогава уж на шега, уж наистина казах „Благодаря, благодаря, благодаря, благодаря, благодаря – ето казах ти благодаря пет пъти. Надявам се сега да си разбрал, че съм ти благодарна и да не ме упрекваш пак и пак, че не съм ти признателна и не забелязвам какво правиш за мен“.
Нарцистичната личност понася много болезнено критика, защото дълбоко в себе си той й вярва, което моментално означава, че той не е толкова добър и значителен, колкото иска да изглежда. Критиката предизвиква панически страх, а след това и защитна ярост, защото критикът сякаш е предположил, че той внимателно прикрива. Зависи изцяло от мнението на другите. Всичко, което прави, е само да „печели“ любов. Критиката в разбирането на нарцистичната личност я лишава от правото на любов. Това за нея е равносилно на психологическа смърт.
Честите конфликти, оплаквания, страховете, гневът, страхът от критиката и неудържимата нужда от одобрение на хората го лишават от способността обективно да разглеждат конфликтни ситуации, открито да признаят, че греши, да разбира и приема желанието на другите също да се чувстват смислени, свободни, да имат собствено мнение. Собствените му болезнени чувства го зашеметяват и ослепят и го принуждават да води ожесточена борба, дори когато спорът може да бъде решен чрез просто внимание към същността на конфликта и нуждите на неговите участници.
Грижата за другите са смисълът на живота на нарциста. Обгрижвайки близките си с грижата си, той ги прави безпомощни, „печели“ тяхната обич и любов, която го удовлетворява само, ако тези хора покажат ясна зависимост от него. Той е изпълнен с гняв, който може да потисне в себе си, докато не намери изход в емоционален срив, депресия или болест. Също така не пропуска шанс да накаже онези, които не проявят нужното внимание и любов към него. Той поема решението на проблема на някого и след това се ядосва, че не решават проблемите си сами. В същото време, ако съпругата му сама реши проблема си, той се чувства отхвърлен, обиден и отново има право да се ядосва.
Тук не става въпрос за нервна криза или моментно кризисно състояние, а напротив, за съзнавано действие, с цел нараняване. Всеки човек реагира с яд понякога когато е засегнат, но себелюбието на нарцистичния човек се подхранва единствено от другия. Без другите, той е нищо. Той може да живее само в условия на безкрайна подкрепа, похвала и възхищение. Ако не ги получава, той има непоклатимото вярване, че е са жертва, а някой (но не и той) е виновен за тяхното страдание.
Такъв човек търси сливането /както майка и бебе/, трябва другия човек да е само за него. Трябва да контролира партньора/ката си, да се възхищават само на него. Точно както майката се възхищава на бебето си и то мисли, че е единствено на света, че майка му се е родила, за да го обслужва. За бебето, това е нормално поведение, но за възрастния човек е патология.
