Когато един човек е тревожен, т.е. усеща, че е подложен на заплаха, протичат телесни промени, които го подготвят за схватка или бягство от заплахата. Тези промени се осъществяват от автономната нервна система. Тя е автономна, защото не подлежи на съзнателен контрол. Тази система е посредникът, чрез която в тялото се случват емоционални промени.
В наши дни, човек се сблъсква с малко преки заплахи, тревожността е предизвикана повече от психологически състояния отколкото заради физическо оцеляване – като социалната адекватност, отчуждението, конкурентният успех и други. Механизмите за справяне със заплахите обаче са същите, както и когато на човек му се е налагало да оцелява чисто физически.
Основен симптом, свързан с усещането за тревожност е ускоряване на пулса, така че сърцето да може да напомпва повече кръв към мускулите, които ще бъдат нужни за задаващата се схватка. Периферните кръвоносни съдове близо до повърхността на тялото се свиват, което покачва кръвното налягане. Това периферно свиване е физиологичният аспект на израза „Пребледнял от страх“. „Студената пот“ е подготовка за горещото изпотяване от действителната мускулна активност. Тялото може да потреперва и косъмчетата по него да настръхнат с цел да се запази топлината и организмът да бъде защитен от нарасналата заплаха от измръзване, причинена от свиването на периферните кръвоносни съдове. Дишането става по-дълбоко или по-често, за да се осигури обилен приток на кислород, това е „задъхването“ от силната възбуда. Зениците на очите се разширяват, осигурявайки по-добро виждане на заплашващите опасности. Черният дроб отделя захар, за да осигури енергия за схватката. В кръвта се отделя вещество, което води до по-бързото й съсирване, като по-този начин организмът се защитава от кръвозагуба през раните.
Реакцията на организма е резултат от възприемането на ситуацията като опасна и се секретира адреналин в мозъка и в тялото, сякаш за да се подготви да отвърне на атаката, която идва отвън, защото адреналина прави тялото по-силно. Произвеждат се „бойните хормони“ – адреналин, норадреналин, кортизол, които изгарят тялото ни. Не го изгарят в буквалния смисъл, но когато сме изложени дълго време на тези хормони, тялото ни започва да се разболява.
За да запазим тялото и психиката си здрави, трябва да започнем да работим през опиоидните хормони, не през адреналина, да сменим горивото. Допамин, окситоцин са позитивните хормони – за да ги произведе тялото ни трябва да правим неща, които ни носят радост и щастие, да успяваме да оставаме все по-често спокойни и хармонични.