fbpx
737c8ba099900464cf03f66ac5f98bad
Силвия Димитрова

Силвия Димитрова

Не разголвай душата си

Веднъж при един мъдрец дошла млада, красива девойка, разстроена и със сълзи на очи.

– Не мога повече, Учителю… – проплакала тя. – Много съм разочарована от хората. Винаги се опитвам да бъда мила и добра с тях, опитвам се да помогна както мога… никого не обиждам. И въпреки това не получавам и капка благодарност и уважение. Дори напротив, присмиват ми се, обиждат ме, а понякога и са открито враждебни към мен. Кажи ми какво да правя.

Учителят помислил малко и казал:

– Съблечи се гола и се разходи по улиците.

– Но това е лудост! – възмутила се девойката. – А и с какво ще ми помогне това? Освен да получа още обиди.

Тогава мъдрецът отворил вратата и сложил на масата огледало.

– Виждаш ли, – казал той – смяташ, че е безумство да покажеш пред всички голото си тяло, а в същото време ходиш с оголена душа. Тя е открита като тази врата и всеки може да влезе в живота ти. От друга страна хората гледат в душата ти като в огледало – независимо от твоите добродетели, те виждат отразени своите пороци. И затова се опитват да те клеветят, унижават и нараняват. Порочният човек винаги враждува с по-добрите от него – първо, защото не иска да признае, че някой е по-добър, и второ, защото не желае да се промени.

– Добре, но аз какво да правя? – попитало момичето.

– Ела, ще ти покажа моята градина.

Там мъдрецът продължил:

– Много хора са лицемерни и фалшиви и злоупотребяват с добродетелите на другите. Затова не разголвай душата си толкова лесно. Бъди мъдра и търпелива и разкривай качествата си малко по малко, когато опознаеш човека срещу себе си. Ето, виж цветята в градината ми. Те отварят своите пъпки постепенно, когато някой се грижи за тях и ги полива. И споделят красотата си с тези, които имат очи и сърце за нея. А хората, които късат цветчетата им и ги тъпчат с крака, никога не се докосват до техния аромат и красота. Бъди като цветята. Разкривай прелестта на сърцето си бавно и предпазливо. И то само за онези, които могат да я оценят.

Чудно нещо е човешката душа – никой не знае
къде се намира, но всички знаят как боли.

Притчата е част от сборника „ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА. 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА„, издателство Гнездото

Сподели статията

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on print
Share on email

Допълнително от автора:

За паник атаките и тревожността

Напоследък в кабинета ми идват все повече хора с ПАНИЧЕСКИ АТАКИ и необяснима на пръв поглед ТРЕВОЖНОСТ. Общото при всички тези хора е, че се

ПРИКАЗКОТЕРАПИЯ ЗА ВЪЗРАСТНИ

Мъдростта на приказките в предизвикателството да опознаеш себе си Всеки от нас има нужда от: • Време за себе си; • Да опознае себе си

ДА ПОЛИВАШ ПУСТИНЯТА

Понякога нещо ни се струва много несправедливо и имаме нужда да спорим, да доказваме, да убеждаваме другите, че те не са прави, когато ни говорят

СТОКХОЛМСКИЯТ СИНДРОМ ПРИ ДЕЦАТА

Често даваме пример за Стокхолмският синдром, който се състои в това, че хора, които са били взети за заложници, са взели страната на своите похитители.