Удържане на емоции

Криси плачеше и тичаше по улицата много ядосан на майка си, която преди малко му се скара и го наби. И то само защото той се бавеше и гледаше с интерес витрината на магазина за играчки, един чичко, който продаваше балони и колички с дистанционно, една витрина за сладолед. Майка му каза, че бърза. Прикани го на няколко пъти да побърза и той, но на Криси хич не му се бързаше. Как да не обърне внимание на толкова интересни неща?
И така, Криси тичаше надолу по улицата и яростно искаше и той да удари някого. Майка му беше ядосана и затова удари него. Значи и той има право, когато е ядосан, да удари някого и сигурно така ще се успокои. Ето майка му се успокои малко и бързаше да го догони. Затова Криси, тичайки със замъглен от сълзите поглед, се блъсна в една жена и започна да я удря с малките си юмручета, изливайки целият си гняв и негодувание върху нея. Разбира се, знаеше, че реакцията на жената ще бъде като на майка му – веднага да му се скара или да го удари и тя. Но не можеше да се контролира изобщо. Важно му беше само да удари и той някого. Да предаде болката си на друг.
В следващия момент Криси отстъпи една крачка назад стъписан и замръзна на мястото си. Жената беше коленичила усмихната пред него с думите „Здравей, как се казваш?“. Криси не можа да отговори, но усети как целият гняв се оттегли от ума и тялото му пред усмихнатото и спокойно лице на жената.
След малко майка му дотича и започна да му се кара и да се извинява на жената за поведението на детето си. Жената се усмихна на майката и каза, че няма никакъв проблем. Каза, че разбира, че агресивното поведение на децата не ги прави лоши, а е израз на тяхно вътрешно страдание, което те изразяват по този начин. Майката погледна странно и учудено жената, хвана ръчичката на Криси и продължиха заедно по-спокойни и двамата…