Какво представляват личните граници?
Ние хората се чувстваме привлечени един към друг на база нашите вътрешни несъзнавани травми. Когато един човек е свикнал да носи отговорност за чувствата и действията на другите, неизменно ще привлече за партньор или приятел човек, който е свикнал някой друг да носи отговорност за действията и чувствата му.
Да имаш здравословни лични граници означава да поемаш отговорност за собствените си чувства и действия от една страна, а от друга страна да не поемаш отговорност за чувствата и действията на другите.
Какво е да очакваш някой да поеме отговорност за твоите чувства?
Например майката казва на вече порасналото си дете, което живее самостоятелно на друго място „Ако не се чуваме всяка вечер, аз ще се притеснявам за теб. Звънни ми след работа, за да съм спокойна, че всичко е наред при теб“. И очаква, дори изисква, нейният вече самостоятелен син/дъщеря да звънят всяка вечер, за да е спокойна тя. В такива случаи, вече порасналото дете дори не се замисля, че не е нужно да поема отговорност за чувствата на родителя си. Родителите би трябвало сами да се справят с тяхната тревожност дали детето им е добре, А НЕ ДА ГО ЗАДЪЛЖАВАТ ТО ДА ИМ ОТНЕМА ПРИТЕСНЕНИЕТО.
Често се случва техният син/дъщеря да са убедени, че те самите искат да се обаждат всяка вечер, не го приемат като поемане на отговорност за чувствата на родителите си. Но, ако случайно той/тя забрави да звънне, след това изпитва вина. Точно тази вина е показател, че се чувства длъжен/на да поеме отговорността за това родителите да са спокойни. И предпоставката за това е, че още от дете такъв родител държи детето си длъжно да се съобразява с неговите чувства. Може да не го прави явно и директно, а завоалирано и манипулативно. Може даже отстрани да изглежда като грижа и любов – „Аз се притеснявам за теб и те обичам и затова ти звъня по няколко пъти на ден!“.
Когато има такъв контрол от родител, след това задължително го има и от партньор. Например: „Не ми е приятно да излизаш с компании, в които има други момчета/момичета“ – казва момчето или момичето на гаджето си. „Ревнувам те толкова силно, защото много те обичам и се страхувам да не ме изоставиш“.
Още примери за това човек да не може да поеме отговорност за действията си:
„Този тъп полицай ми написа акт за превишена скорост“, казва човек, без да види собствената си отговорност за това, че е карал с превишена скорост и е нарушил закона.
„Каква приятелка ми е тя, като когато имам нужда да говоря с нея, тя е все заета“ – казва жена, която ежедневно има нужда да се оплаче на някого за нещо неприятно, което й се е случило, вместо да се опита да се справи с тези чувства.
„Какво толкова ще ти стане, ако се съобразиш с мен и този път?“
Такива хора не могат да понесат болка, отхвърляне, фрустрация. И очакват от другите да не им причиняват нещо, което ще им неприятно. Очакват другите да са им на разположение винаги, когато те имат нужда.
Какво е да поемаш отговорност за чувствата на другите?
„Омръзна ми от родителите ми, все трябва да се съобразявам с тях за всичко“ – казва жена, която живее все още при родителите си, няма лично пространство и личен живот, но не прави нищо, за да промени това.
„Всяка вечер излизаме с моята кола, въпреки че приятелите ми също имат коли. Веднъж не се сетиха да предложат да излезем с тяхна кола или да предложат пари за гориво“ – казва момче, което очаква другите да се съобразят с него, без да се замисли, че той е този, който трябва каже на приятелите си, че е нужно да разделят разходите за гориво или, че предпочита да не шофира тази вечер.
Каква е причината за слабите ни лични граници?
Силните лични границите имат два важни аспекта: създават емоционално здраве и се създават от емоционално здрави хора.
Когато един родител не е емоционално здрав, няма как да не нарушава границите на своето дете. Например родител, който се държи авторитарно с детето си: „Не ме интересува колко много искаш това, не разбра ли, че няма да го получиш“. Или родител, който вменява вина на детето си: „Ще се разболея, ако продължаваш да ме ядосваш така“. Много родители се сърдят на децата си с часове, дори и с дни. Това поведение от страна на родителя е изключително пагубно за психиката на детето. След време, вече порасналото дете ще се сърди така на своят партньор/ка или на своето дете, без да може да решава конструктивно възникнали проблеми.
Личните граници на едно дете са нарушени и при обратната ситуация – когато родителят величае детето си и му позволява всичко, без да показва грешките му или без да може да му откаже нещо. Тогава как това дете да може да понесе отказ когато порасне? Няма как. Напротив ще очаква от другите да са му на разположение непрекъснато. Няма как да зачита границите на другите, когато има такова очакване.
Когато един човек има травма от изоставяне или отхвърляне например, задължително ще очаква от другите да поемат отговорност за чувствата и действията му. Такива хора имат отчайваща нужда от приемане и любов от страна на другите. Често несъзнавано имат нужда от слятост с другия и не се спират пред нищо за да получат и задържат тази слятост.
И при двата типа травма – дали ще нарушаваш непрекъснато границите на другите или ще позволяваш да бъдат нарушавани твоите граници – става дума за получаване на любов и признателност. КОГАТО НЕ СИ ЦЕНЕН САМ ЗА СЕБЕ СИ, ТЪРСИШ ВАЛИДАЦИЯ ЗА ЦЕННОСТТА СИ ОТ ДРУГИТЕ. Това те прави зависим – или очакваш винаги да ти засвидетелстват любов и уважение, или угаждаш и си на разположение на другите, отново за да получиш любов и валидация. И при двата случая си в капана на зависимостта от другите.
Разбира се, тези типове хора си пасват идеално. Често са силно привлечени един от друг, точно заради патологията си. В интимните отношения може това привличане на база травми, да се обърка със силна страст /особено в първите няколко месеца от връзката/. Единият дава, другият взима, единият спасява, другият има нужда от спасение. Но ние не можем да спасим никой друг освен себе си…
Затова и няма как да бъдат удовлетворени нуждите на другия.
Нито да бъде спасен, този който има нужда от спасение, получавайки любовта и признателността на които се надява, приемайки да бъдат нарушени границите му.
Нито да бъде спасен този, който изисква от другите любов и признателност, нарушавайки границите на другите като си мисли, че ги спасява: „Ти нали знаеш, че ако не съм до теб, ти не можеш да се справиш в тоя суров живот. Не съм ли правил всичко досега за теб, а ти ме ядосваш, като все си на различно мнение от моето. Не мога да повярвам, че си такава егоистка“.
В такива връзки на взаимозависимост, единият не се чувства способен да реши проблемите си и очаква от другия да ги реши. А другият пък ги решава с охота, нали така се чувства спасител. Този, който има нужда да бъде спасител, задължително намира жертва, която да бъде спасявана. Обаче спасителят не спасява жертвата, защото го е грижа за нея, а защото така ще получи любов и признателност, т.е. грижи се за себе си. Жертвата пък си създава проблеми и очаква да бъдат решени от спасителя, като се заблуждава, че този спасител го прави за нея и така може да е обичана и приета. И в двата случая намеренията са егоистични, но понеже това е несъзнавано, може да продължат в това заблуждение цял живот. Това поведение е саморазрушително и за двете страни.
Когато сме загрижени наистина за другите, ние не ги спасяваме, не им даваме наготово, а сме до тях когато минават през трудности. Това правят родителите с децата си. Не правят нещата вместо тях, а ги оставят те сами да минат през трудностите и да се научат да ги преодоляват. Родителят е там, ако се наложи ще се намеси, но няма да мине през трудностите вместо детето. Това е доброто родителстване, това е истинската любов.
Ако човек не е зависим от нуждата да бъде спасител, ще каже на другия „Виж, ти можеш да минеш през това и да се справиш. Няма нужда аз де решавам проблема ти. Вярвам в теб“ – това е истинската любов.
Ако един човек не е зависим от нуждата да бъде спасяван, ако поема отговорност за чувствата и действията си, ще каже на другия човек „Това е мой проблем, не е твой. Аз ще се справя. Или ако не мога, ще те помоля за помощ и знам, че би ми помогнал“ – това е истинската любов.
Човек, който има нужда да бъде спасяван или да спасява, при срещата си с хора, които умеят да зачитат личните си граници, няма да се получи химия.
Всичко това важи както за интимните, така и за приятелските ни отношения. Важи и за професионалните и социалните ни отношения.
Понякога е важно да сме до близък човек, който има нужда от нас – ако например преживява нещо драматично, в криза е поради някакво обстоятелство в живота си. Тогава ние съвсем съзнателно можем да бъдем на разположение на този човек, дори и да не се чувстваме добре от това. Но го правим осъзнато и временно, докато отмине кризата. Когато обаче някой иска непрекъснато да сме му на разположение – това е нездравословно и за двете страни. Т.нар. емоционални вампира са хората ,които не могат да се справят със собствените си емоции и преживявания и търсят някого на когото да ги прехвърлят, за да им олекне на тях самите.
