БУДИСТКАТА МИСЪЛ И ПРАКТИКА ЗА ВНАСЯНЕ НА ИНОВАЦИИ И ПОДОБРЯВАНЕ НА ТЕРАПЕВТИЧНИТЕ МЕТОДИ
Силвия Димитрова
Публикувана в Journal STEM in Bulgaria, Europe and the World | Списание STEM в България, Европа и Света (STEM – природни и инженерни науки, технологии и математика)
ISSN: 2682 – 9924 | Брой 8 / 2021
Резюме: От средата на ХХ век голяма част от западната психология поглъща значителна мъдрост от източните култури, особено будистката философия и практики. Въз основа на това може да се каже, че будистката психология представлява важна и всеобхватна наука за психичното здраве. Като се адаптира към нуждите на хората, будистката психология, заедно с други модалности, ще отговори на изискванията на нашето време, като предоставя решения на човешките проблеми и подобряване на социалното благосъстояние. Целта на статията е да покаже различията и връзката между съвременната западна психология и будисткото учение и как използването на будистката мисъл и практика в съвременната психотерапия може да внесе иновации и подобряване на терапевтичните методи, което пък от своя страна води до разширяване на кръга от копинг-стратегии /стратегии за справяне/ в нашия живот. Описана е и ролята на медитацията или по-скоро как постигането на преживяване в непрекъсната медитация води до пълната осъзнатост на настоящия момент, при будност на съзнанието и психичен баланс, като се отказваме съзнателно от някои психични преживявания, защото повече не са ни необходими и които могат да станат интегрирана част от житейския ни опит. Всичко това ние можем да правим ежечасово, ежеминутно и това е нещо, което се научава. Едно важно качество на нашия ум е, че той подлежи на обучение. С малко практики той може да усвои почти всичко. Въпросът е просто да си го поставим за цел.
Ключови думи: психология, будизъм, ум, страдание, цялост, несъзнавано, просветление, осъзнатост, mindfulness
BUDDHIST THOUGHT AND PRACTICE FOR INNOVATION AND IMPROVEMENT OF THERAPEUTIC METHODS
Silvia Dimitrova
Summary: Since the middle of the twentieth century, much of Western psychology has absorbed considerable wisdom from Eastern cultures, especially Buddhist philosophy and practices. Based on this, it can be said that Buddhist psychology is an important and comprehensive science of mental health. By adapting to people’s needs, Buddhist psychology, along with other modalities, will meet the demands of our time by providing solutions to human problems and improving social well-being. The aim of the article is to show the differences and the connection between modern Western psychology and Buddhist teaching and how the use of Buddhist thought and practice in modern psychotherapy can bring innovations and improve therapeutic methods, which in turn leads to expanding the circle of coping strategies in our lives. It also describes the role of meditation, or rather how the achievement of experience in continuous meditation leads to full awareness of the present moment, with waking consciousness and mental balance, consciously giving up some mental experiences because we no longer need them and which they can become an integrated part of our life experience. All this we can do hourly, minute by minute and this is something that is learned. One important quality of our mind is that it is trainable. With a little practice, he can master almost anything. The point is simply to set a goal.
Keywords: psychology, buddhism, mind, suffering, wholeness, unconscious, enlightenment, awareness, mindfulness
ВЪВЕДЕНИЕ
Всеки един от нас иска да бъде щастлив. Никой не иска да страда. Поради тази причина ние хората посвещаваме голяма част от времето си да преследваме материално благополучие, като вярваме, че то ще ни донесе щастие и ще облекчи страданието ни. Когато не се чувстваме обичани, търсим убежище в преследването на богатство и успех. Може да се страхуваме да бъдем критикувани и да потърсим убежище в избягване на рискове и в угаждане на другите. Ако се чувстваме празни отвътре, неспокойни и притеснени, може да потърсим спасение в преяждане, алкохол, сърфиране в интернет. Може да се чувстваме отхвърлени и изоставени и да търсим убежище в слятата връзка с друг човек.
Материалните неща обаче, както и другите хора не могат да ни създадат възможността и условието за истинския покой. Истинското убежище се намира вътре в нас! Стига да имаме смелостта да събудим сърцето и ума си! Истинският мир е свързан със собствения ни ум, а не с външни обекти и условия. С други думи, ако не познаваме истинското състояние на ума си, не можем да познаем природата на истинското щастие. Следователно е важно, ако искаме да достигнем това състояние на истинско щастие, да разбираме тази истинска природа на ума, как да го контролираме и защитаваме така, че той да постигне това състояние.
Като практикуващ терапевт, напоследък все повече виждам ползата от съчетаването на ортодоксалните психотерапевтични и психологически школи с езотерика и духовни практики. Основната парадигма, в която съм обучавана и съм започнала своята практика е психодинамична психотерапия или учението за несъзнаваното, чийто основоположник е Зигмунд Фройд, доразвито впоследствие от още учени. През годините работа усещах, че нещо не ми достига за да бъда наистина полезна на хората, които ми се доверяват и идват в кабинета ми. Затова започнах да търся отговори на въпроси, които си задавам не само в практиката си, но и в моя личен живот и взаимоотношения. Обърнах се към изучаването на когнитивната психология, EMDR терапия, езотерика, духовност. Самият Фройд, когато изследва възможностите за обяснение на подсъзнателния ум, в края на живота си започнал да се пита дали няма и нещо друго отвъд подсъзнанието. Започнал да проучва онова, което сега наричаме свръхсъзнателен ум – нещо велико, мощно, красиво, което все още не е познато и не се е проявило. Свръхсъзнанието е божественото у човека. Той се питал дали този свръхсъзнателен ум във всеки от нас не е настроен към всемирното съзнание и дали той по някакъв начин не вибрира в съответствие с ролята, която всички изпълняваме в стремежа си към Бог. Всеки има различна идея за това какво представлява божественото – някои казват Бог, Буда, Вселената, Твореца или безброй други названия. Но всички те са едно и също.
Личният ми опит показва, че психотерапията може да излекува човека до определено ниво. Западната психология може да помогне много, но според мен допринася само частично за трансформацията и усъвършенстването на личността. Чрез духовността можем да разберем много по-дълбоко психологическата природа на човека и да получим изцеление на по-дълбоко ниво. Изцеление, което ще ни доближи до божествената ни същност.
И психотерапията и будизма изповядват, че човешкият живот е изключителна “божествена” ценност и само в него може да постигнеш зрялост, творческо развитие, просветление и да участваш в постоянния процес на сътворение на Света, разбиран като Земята и Вселената. Напоследък будизмът като философия и житейска позиция оказва силно влияние върху психологията и психотерапевтичните практики в цял свят. Най-сериозно е влиянието в школата на К.Г.Юнг. [2].
Като цяло може да се каже, че будизмът е холистичен подход с който се цели премахване на болката от психологическите симптоми, но и разпознаване на целостта.
Будисткото учение обикновено се приема като форма на религия или философско учение. Аз самата приемам будизма като форма на психотерапия. Будистката практика има свои различни школи и методи на въздействие. Разбира се изобщо нямам претенциите, че съм изучила будизма в пълнота. Напротив, не познавам огромна част от него. Бих казала, че го познавам много малко, по-скоро като посока на мислене и възприемане на света, а не толкова като практики. Но дори и това малко познание ми е помогнало много. От няколко години практикувам медитация и осъзнаване на чувствата и мислите ми в голяма част от деня си – защо се чувствам така, защо имам нужда да осъждам този човек, защо се обиждам, страхувам или радвам. Опитвам се да не давам воля на тези чувства, а да ги свързвам с мой минал опит, т.е. да си ги обяснявам от къде идват. И след това да ги пусна да си отидат, да не се поддам на негативни емоции или страхове, които понякога тези чувства предизвикват в мен. Наблюдавам свързаността ми с другите хора и природата и как всичко влияе на всичко. Все повече се убеждавам в тази взаимосвързаност и цялост. И виждам колко много това ми помага в отношенията с другите и в това да се чувствам все по-свободна от ограничаващите ме досега догми и вярвания. Ще се спра на част от моите разбирания за будизма и как аз интегрирам будистката психотерапия в моята професионална практика на психотерапевт и в личния си живот.
- ВЗАИМОСВЪРЗАНОСТ
Зигмунд Фройд (1856-1939) развива практиката на психоанализата. Той е и първият изследовател, който изследва ролята на човешкото несъзнавано в историята на западната физика. Приносът му към психологията е аналогичен на приноса на Нютон или Коперник в науката. Независимо от това, човешкото несъзнавано е обект на подробни и сложни анализи и дискусии от будистите на Изток от повече от четиринадесет стотин години. [7].
Работата на Фройд върху несъзнаваното е допълнително усъвършенствана от неговия добре познат ученик Карл Юнг (1875-1961). Юнг е бил много запознат с източната философия и духовни практики, като будизма, Чан и Йога. Вдъхновен от тези учения, Юнг разделя човешката психика на три нива: съзнателно, индивидуално несъзнавано и колективно несъзнавано. Индивидуалното несъзнавано функционира като съхранение на памет, натрупвайки потиснати психологически преживявания и чувства на индивида. Колективното несъзнавано, от друга страна, е натрупването на дълбоко вкоренени архетипи, наследени от човешките същества в продължение на много поколения. Тази идея е много подобна на формулирането на „Съзнанието на Алая“ в будизма и е пример за влиянията на будизма върху западната психология. [6]. „Съзнанието на Алая“ е основата на цялото съзнание и съдържа впечатления от всички наши минали действия. Тези впечатления са „семена“ и от тези семена нарастват нашите мисли, мнения, желания и привързаности. „Съзнанието на Алая“ е като голям склад, пълен с минали спомени за любов, омраза, добра воля и враждебност, които може би вече не си спомняме в този живот. Той непрекъснато влияе на нашите действия и поведение в този живот и се нарича незнание в будизма.
Тези семена също са идентифицирани като семената на кармата, която ние създаваме с всяка наша мисъл, действия или дума. Съдържанието на съзнателното съхранение оформя нашите действия и начина, по който преживяваме живота си. Когато неблагоприятните семена от миналото узреят, ние се измъчваме и се изкушаваме да извършим недобродетелни действия, които от своя страна се превръщат във вредни семена за бъдещето. Когато полезните семена от миналото узреят, сърцата ни са чисти и благородни, умът ни е ясен и интелигентен и ние извършваме добродетелни дела, които отново стават здравословни семена в съзнанието на Алая. „Семената пораждат действия, после действията се превръщат в нови семена“ – психологическите мотиви на цялото човешко поведение са обяснени чрез този модел. [7].
Съвременната психотерапия работи по-скоро с индивидуалното несъзнавано и натрупаните потиснати психологически преживявания и чувства, които са се превърнали в несъзнавани или съзнавани вярвания на човека и които ръководят целия му живот. Мислите, които са в нашето несъзнавано и които са обусловени от миналото ни, обикновено от ранно детство, дават тласък на емоционалните реакции на тялото ни. Несъзнаваните мисли и вярвания създават емоции в тялото, които на свой ред пораждат активност в ума или незабавно реагиране. Т.е. още преди да сме осъзнали мислите си с ума, тялото вече е реагирало с емоция, а емоцията се е превърнала в действие. По този начин нашето несъзнавано, нашите несъзнавани допускания и вярвания изграждат личностната ни действителност. Докато будизма обръща внимание на колективното несъзнавано, т.е. не само на преживяванията ни натрупани в настоящия живот, но и унаследени от минали животи, както и на свързаността между всички чувстващи същества.
След Втората световна война се развива хуманистичната психология. Усъвършенстван от Ейбрахам Маслоу (1908-1970). Той постулира, че човешките нужди могат да бъдат разделени на пет етапа. Най-висшият етап е „self- actualization“ /самоактуализация/. Той определя това състояние като преживяване на духовност и блаженство, надхвърлящо времето и пространството, обекта и субекта. Маслоу често използва будисткия термин „нирвана“, за да опише това специално преживяване. Той също така заявява, че понятията „безкористност“ и „True Self (Buddha Nature)“ могат да помогнат на хората да постигнат самоактуализация и да допринесат за другите в обществото. [7].
Друг психоаналитик, Ерих Фром (1900-1980), има също силен интерес и дълбоко разбиране за Дзен будизма. Той говори високо за будизма и неговия духовен аспект, характеризиращ се с „любяща доброта и състрадание“ и „краен алтруизъм за издигане на всички живи същества до блаженство“. Той смята, че алтруизмът, под формата на жертване на себе си за другите, е правилното „лекарство“ за лечение на болести в западното общество. [7].
Като клон на хуманистичната психология, Трансперсоналната психология се развива през 60 -те години и разширява границите на традиционната психология чрез интегриране на будистката философия и други духовни практики със западната психология. Тази психологическа школа изследва трансперсоналните психични състояния, ценности и идеали, смисъла на живота, връзката на индивида с цялото човечество и връзката между индивида и природата. Медитацията е включена като начин за разширяване на съзнанието на човека, за да се установи интеграция на ума, тялото и духа. Съвременните западни методологии се използват за обяснение на много от днешните конкретни психологически проблеми, при които традиционната будистка психология често е била по-обобщена. Обхватът и обектът на Трансперсоналната психология са много близки до концепцията за „единство и съвместно съществуване“ в будизма. [7].
В бъдеще се предвижда по-голяма интеграция между западната психотерапия и източните будистки практики, водеща до освобождаване от страданието. От средата на ХХ век голяма част от западната психология поглъща значителна мъдрост от източните култури, особено будистката философия и практики.
- УБЕЖДЕНИЯ
Ние, хората от западното общество порастваме с убеждението на невярната концепция, че сме грешни по рождение. Това ни е донесло само страдание. Вярваме в един Бог, който ни съди, размахва заканително пръст, вижда всяка наша постъпка и чете всяка наша мисъл. И раздава наказания, за да се поправим. Точно от там идва болезненото чувство за вина, срам и неодобрение на това, което сме. Още от деца сме били научени да мислим по подобен ограничаващ начин, който стимулира чувството за срам. Това е дело на религията, не на духовността. Религията е изградена от конкретни догми, докато духовността е директното осъзнаване на Реалността. В своята книга „Нова земя“ Екхарт Толе пише: „Според християнското учение, обикновеното колективно състояние на човечеството е така наречения „първороден грях“. Грях е дума, която е била в невероятно голяма степен неправилно разбирана и неправилно тълкувана. В буквален превод от древногръцки – а това е езикът, на който е бил написан Новият завет – да грешиш означава да не улучиш целта, както, например, стрелецът не улучва мишената. Следователно да съгрешиш означава да не улучиш целта на човешкото съществуване. Означава да живееш неумело, сляпо, и затова да страдаш и да причиняваш страдание.“
На изток пък хората вярват в кармата – това което даваме, това и получаваме. Кармата не определя нашата съдба, тя е само отправната точка. Това, което определя съдбата ни са нашите мисли – това какво мислим, нашите думи – това какво казваме и нашите действия – това какво правим във всеки един момент от живота си. С всяка една от тях, във всеки един момент, ние създаваме ментални отпечатъци в нашия ум и така определяме нашата карма, нашата съдба. И избора какви ще бъдат действията, думите и мислите ни е наш. Отговорността за нашата карма е единствено наша.
- ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ
Една от целите на психотерапията е да опознаеш себе си. Чрез психотерапията човек може да открие повече за начина, по който мисли и интерпретира света около него, намеренията и отношението на другите към него, начина по който той самият се възприема. Основата на тази парадигма е постигане на високо ниво на Его-цели и функциониране. Това е европейският модел на човешки ценности, където личността, социалната група и постижения на човешкия ум са основен смисъл на живота. Вселената се разглежда като по-голямото място, където е разположена земята със своя уникален живот, който е върховна ценност. [2].
При будизма целта също е да опознаеш себе си. Разликата с психотерапията е, че самите практики и нагласата на ума се проявяват като средство да опознаеш себе си от първа ръка. В този смисъл будистката нагласа е чрез медитация да получиш този опит от първа ръка – да не се полагаш на наложени от други концепции и описания на реалността, а да седнеш и да я провериш сам, да проникнеш и в най-отдалечените кътчета на собственият ум и по този начин да го трансформираш в просветлена същност. В този смисъл подходът на будистката доктрина е строго научен. Тя отхвърля доверяването на всякакви културни, цивилизационни или други описания на реалността,
всякаква предпоставена Божественост, всякакви суеверия и въобще всякаква опитност, която индивидът не е установил и проверил сам за себе си, която той не е
почувствал и докоснал. Самият път на просветление на Буда е навлязъл в истинската си същност след като той, скитайки и търсейки при различни учители отговорът на вълнуващите го въпроси, накрая се усамотява и решава да отхвърли всякакви идеи за бог, за Брахма /бог на Сътворението/, въобще всичко, което е чул като описание и обяснение на света, всички концепции и писания, да остави всичко това настрани и да не приема на доверие нищо, което той не е установил сам за себе си. Тогава Буда открива, че не съществува такова понятие като аз или его. Той открива, че всички тези концепции като страх, емоции, надежди, заключения са създадени от индивидуалните спекулативни мисли, както и произтичат от родовите унаследени модели. Ние сме научени какво да мислим в по-голяма степен, отколкото да мислим сами. Затова, една от първите и най-важни цели е да отидем отвъд менталните модели и концепции, които ни управляват, за да можем да получим директно и неизкривено възприятие на света. Но това не означава да създаваме нови, или да се борим да преобразуваме старите. Това е определено губене на време и пропускане на целта. Единственият начин е внимателното наблюдение. Тук става дума за способността на безстрастно, чисто научно наблюдение, доведено до степен на вътрешно присъщо и автоматизирано качество на индивида, доведено до такова съвършенство, за което има специална дума в санскрит „парамита” или качество, достигнало отвъдният бряг, това е качеството развито до степен на перфектност, непозната за съвременният свят и нормалните индивиди. [1].
- СТРАДАНИЕТО
Въпреки че живеем във време на изобилие от ресурси, породени от бързия икономически растеж и технологичния напредък, ние сме крайно лишени от духовност. Когато тялото и умът са притиснати и увредени от различни натоварвания от външната среда и ние не сме в състояние да се адаптираме към тях, психичните разстройства обикновено се получават като тревожност и депресия.
Основна цел на различните видове психотерапия е преодоляване на психичното, емоционално и физическо страдание на индивида и постигането на личностова зрялост и автономия. Личност, която умее да анализира и управлява своя живот в социалния контекст като развива адаптивните си копинг стратегии /стратегии за справяне/ и успява да осъществи личните си цели. Личност, която постига съгласие с другите, помага им й те да успяват и да се реализират. Основните умения, които се придобиват по време на терапията са зачитане на личните граници, както и зачитане на границите на другите, себеотстояващо се и неагресивно постигане на цели, допускане на компромиси, които не увреждат Аза. Също така развиване на умения за минимализиране на страданието, намаляване на емоционалната болка чрез преформулиране на очакванията, оценката за последиците, ползите и загубите. [2].
Мислите на хората с емоционални и психологични проблеми (като депресия, тревожност, ниска самооценка и т.н.), относно техния живот са негативни, но в същото време и ирационални, които следват определени негативни и нереалистични модели. Когато имаме негативни мисли и вярвания /съзнавани и несъзнавани/ относно това, което се случва, ние преживяваме емоции като тъга, гняв, яд, озлобление, които ни карат да се чувстваме уплашени или безнадеждни, да изпитваме срам или вина в зависимост от ситуацията. Това от своя страна води до поведение, което обикновено ни вреди и подсилва негативните мисли и чувства, които сме имали първоначално. Това ни води към усещане за безпомощност, от която няма изход и често с негативни и болезнени телесни симптоми. Психотерапията дава възможност на човек да опознае своите негативни несъзнавани вярвания и допускания, които има за себе си и света около него и заради които изпитва страдание. Т.е да опознае своя вътрешен свят, вътрешната си концептуалност, чрез която реагира на средата около себе си. Да работи за промяна на тези несъзнавани негативни вярвания, негативни мисли и дезаптивните поведенчески модели. Да постига емоционално съзряване и успешно управление на емоционалните си преживявания и отношения с околните, да планира съразмерни цели и да работи за тяхното реализиране.
В психотерапията основната терапевтична връзка е пациент – терапевт. Базисно е изграждането на доверителен терапевтичен съюз между двамата. Емпатичното откликване от страна на терапевта към пациента е основна част от облекчаване на психичното напрежение и болка при пациента. Умението за емпатично откликване и състрадание се изгражда чрез постигане на по-голяма сила и пригодност от терапевта. Терапевтът разграничава тази страна на пациента, която е свързана с реалността, от тази, която не е. [2]. Терапевтичният съюз е повече от желание на пациента за подобряване на състоянието му. Понякога зад това желание има нереалистични (магически) очаквания от лечението. Тези очаквания са ненадеждни съюзници в лечението: често резултатът е бягство в здравето (flight into health) – пациентът прекъсва терапията при появата на симптоматично подобрение и няма желание да изследва факторите довели до разстройството. Важни за успешната терапия са готовността да се понася фрустрация, идентификацията с целите на лечението, гледането на себе си сякаш отстрани, изпитването на основно доверие. Основното доверие (basic trust), понятие на Erikson (1959) – нагласа към хората и света изхождаща от преживяването на сигурност от детето в първите месеци на живота – е условие за пълноценен терапевтичен съюз. То често не е налице при психози и личностови разстройства. Когато терапията започва при отсъствие на готовност за терапевтичен съюз най-често мотивът е удовлетворяване на скрити желания (за зависимост, за внимание и обич, дори за мазохистично страдание). Такава терапия може да продължи дълго без съществено подобрение. Терапевтичен съюз може да е налице и при случаи на първоначално враждебно поведение от страна на пациента. В концепциите на Клайн терапевтичният съюз не е задължително условие за резултатна терапия. Там поведението на пациента в терапията се разглежда като проекция на ранни детски нагласи и чувства. Понятието за терапевтичен съюз е навлязло във всички области, в които е необходима продължителна връзка – рехабилитация, обучение, социална работа, клинична психиатрия. [3].
При будистката психология основна цел е избягване на страданието, което е породено от невежеството и незнанието. Незнанието за нас самите и света, в който живеем. Незнанието, че голяма част от нашата индивидуалност, която ние смятаме за неприкосновена, че точно нашата индивидуалност, вместо да ни поддържа е всъщност източник на всички конфликти със средата и нас самите, тя е източник на нашето страдание. Защото нашата индивидуалност не възприема реалността такава каквато е, а такава, каквато е според вътрешната ни концептуалност. А нашата вътрешна концептуалност не е нищо освен смесица от унаследена и придобита автоматизирана реактивност, амалгама от заучени чужди възприятия и схеми на отреагиране на постоянният поток от стимули на средата. В този смисъл нашата индивидуалност е всъщност коренът и източникът на невежеството на чувстващите същества и автоматизмът на ума ни да концептуализира опита е самият генератор на невежеството. [1].
Какво е концептуалност и неконцептуалност в този смисъл? Концептуалността е съвкупността от придобитите или унаследени навици за възприемане на действителността, автоматичното описание на явленията, които са впечатани в ума и през призмата на които ние описваме средата. Постоянно повтарящото се възприемане на реалността в ума предизвиква непрестанният шум и мисловна или визуална вътрешна преграда пред чистата реалност. В този смисъл неконцептуалността е способността да се управлява и надвие над процесите на автоматизъм на умственият познавателен цикъл и да се замести с проникновеният покой на директното възприятие. Защото практиците са открили, че директното възприятие е едновременно и познавателност и възприятие, те са го определили като интуитивна мъдрост, като свещеното извънзнаково познание, което става базата за една истинска нечовешка и съвършена осъзнатост. [1].
Истинското прекратяване на страданието в будизма е промяната на съзнателната позиция към житейските събития. Основната цел е полагане и развиване на Не-Его цели и приемане на “благородната истина”, че и човек и собствената индивидуалност е част от цикличната промяна на живота и смъртта. Вселената се възприема като свързана със земния живот, където самасара /веригата на ражданията и смъртта/ и нирвана /състоянието на край на страданието, най-висше щастие и единението с божественото/ са взаимосвързани и съ-пораждащи се. Благородната истина, която е основа на практика е, че когато човек успее да слее своето страдание в състрадание към всички чувстващи същества и да го разтвори в любовта ще постигне просветление и освобождаване от страданието, за себе си и в голяма степен и за другите. [2]. Нищо от дейностите по прекратяване на страданието и постигане на покой в живота, нищо от факторите предопределящи щастието личното и на околните, нищо от истинската победи в човешкият живот не се намира отвън, не се намира вън и независимо от нашето съзнание, следователно нищо и никой не трябва да се чака, никакви обстоятелства не съществуват, няма никакви препятствия, които да ни попречат да тръгнем по нашия път към спасение още сега. [1]. Всички ние сме свързани и когато преминаваме от егоистични към божествени намерения – това всъщност е да помагаме на другите. Така помагаме и на себе си, точно заради тази свързаност.
- СЪСТРАДАНИЕТО
Състраданието е висша интелигентност, примесена в същината си с любов към всичко живо – това поставя будизма в основата на всички практики – преодоляване на невежеството и развитието на реално усещане за взаимовръзка с другите. Постигане на разбиране и преживяване на състрадание и любов към всички е основа на практиките и осъзнатостта. Само през тази позиция може да се постигне по-трайна емоционална полза и баланс. Само интегрираният Аз в социалната група на човешкият род преживява опора и поддържа любовта като интензивна емоция. Само през цялостното отдаване и психично “разтваряне” на Аза в човешкия род се постига върховна удовлетвореност и преживяване преминаващо в по-високите нива на Божественото единение, което е Път за постигане на просветление. Това върховно психично състояние е над индивидуалния интензитет на противоречиви и люшкащи се чувства и е върховно блаженство, спокойствие и равновесие наричано нирвана. В моделите на психотерапевтична практика аналитичната школа на Юнг, повлияна от будистките практики полага идеята за архетипа на “цялостната личност”, където са интегрирани и взаимосвързани цикличните феномени на личността. Този архетип е аналог на просветленият индивид. [2].
- ПУСТОТАТА В БУДИЗМА
Пустотата за източната религия е като Бог за християните, Аллах за децата на исляма, квантовото пространство за съвременните физици. Преживяването на пустота е като преживяването за Бог. [1].
При будизма основно е незнанието, че в основата си нещата са пусти и притежават скрит потенциал. Хората и нещата, които ни заобикалят сами по себе си са пусти. Нищо от онова, което ни се случва, само по себе си не представлява нито добро, нито лошо, защото, ако беше едното или другото, всички останали биха го почувствали като нас.
В книгата си „Шлифоващият диаманти“ Геше Майкъл Роуч – американски нетрадиционен учител по тибетски будизъм, обяснява пустотата по следния начин „Помислете си например за онези ваши колеги, които ви дразнят най-много. Изглежда те притежават вроденото качество да предизвикват раздразнение, то се корени в самата им природа. Тази „дразнителност“ сякаш се излъчва, изтича от тях и се устремява към вас. Все пак нека поразсъждаваме. Някой – може би друг служител, може би някой от семейството – съпруга или дете, ги намира за любящи, привлекателни и много мили хора. Когато погледнат същите тези личности, предизвикващи вашето раздразнение, когато ги видят в същата стая, в която ги виждате и вие, да вършат или да изричат същите думи, те съзират у тях нещо добро. Очевидно източникът на вашето раздразнение не излъчва нищо дразнещо към тези хора, което просто доказва, че това качество не е вътрешно присъщо на самия него. Той не притежава у себе си такова качество. Иначе то би се проявило по отношение на другите. По-скоро той е като чист екран, неутрален и различните хора виждат на него различни неща. Това е съвсем елементарно и необоримо доказателство за пустота, за скрит потенциал. Всичко останало в света е устроено по същия начин“. [9]. Пустотата означава, че проблемът е проблем само докато нашите ментални отпечатъци ни карат да го възприемаме като проблем, нашата вътрешна концептуалност вижда точно там проблем. И факта, че ние знаем за тази пустота ни позволява да превърнем проблема във възможност.
- ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО И ФИЛОСОФСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО УМ
Според будизма Умът е сила, която пребивава в цялата Вселена, която може да се определи като изначална тъкан, нещо подобно на квантовото поле в съвременната физика. Тя предизвиква възникването на всички външни и вътрешни проявления, на всички мисли. Във вътрешен аспект извън мислите не съществува такова понятие като ум. Затова мислите са самата природа на ума. Отделно от мислите не съществува и такова нещо наречено свят. Умът излъчва мислите и оттам се появява индивидуалността и света. Когато постоянно се изследва природата на ума, когато се наблегне на процеса на интернализация на ума, то той попада в покой, а попадайки в покой той сам по себе си престава да съществува като обект, превръща се в субект на съзерцанието, което се преживява като просветленото състояние на пустота. Това е крайната свобода на духа. Умът винаги съществува във взаимоотношение с нещо друго, той не може да съществува сам. Умът е това, което хората усещат като дух или душа. [1].
Концентрация на ума е едно от качествата, чието довеждане до съвършенство е цел на будистката практика. Това качество е единствената предпоставка осигуряваща способността на индивида да прониква в себе си с тази интензивност, която достига отвъд ежедневното житейско мислене. Всичко трябва да бъде видяно и изследвано през собственият микроскоп, няма спасител, няма учител и няма благословия или ръководство, което може да помогне на този процес, само еднонасочената свръхчовешка концентрация на ума, тренирана с упоритост и себеотрицание и развита до
съвършенство може да осигури успеха на това индивидуално начинание. Това ни води до практиката на медитация. Това е, което Буда е открил. [1].
В конвенционалното разбиране за концентрацията, когато се опитаме да се концентрираме, ние трябва да спрем мисълта за концентрация върху определен обект. В същото време обаче ни трябва и допълнително усилие да се поддържа концентрацията като процес. В този смисъл в ума се появява двойнственост, доколкото към първият процес се добавя и втори, който е един вид самонаблюдение или контрол на първият процес. В този смисъл индивидът се затваря в един порочен цикъл на усилие за концентрация и осъзнаване на това усилие, т.е. вместо действително да се концентрира индивидът си мисли, че е концентриран или че извършва действие на концентрация. Това е един порочен кръг. В будистката концепция, мислите сами по себе си са отражение на действителността, а не действителността сама по себе си. Мисълта е движение на ума. Наличието на мисъл или емоция се възприема от практиците като изместване на целта, като нарушаване на покоя на ума, те ги наричат ветрове на ума, тези, които изместват или отвяват истинското преживяване. [1].
В този смисъл истинският ненарушим покой на ума се оказа дефиницията на реалното усещане за същинска концентрация, а не възприетото от западният ум мобилизация на егото в конкретна насока на дейност. Истинският покой на ума в будисткото разбиране изключва егото, в този смисъл съвършената концентрация е отвъд егото, доколкото егото, усещането за Аз е първичната или основната мисъл, която създава усещането за индивидуалност и от която по-натам възникват всички останали мисли. В този смисъл в процеса на шамата медитация се цели именно постепенното уталожване на целият мисловен процес, успокояването на вълните на ума, превръщането му в подобие на идеално гладко и огледално езеро. [1].
Постигането на това състояние на ума без усилие във всеки момент, абсолютно неповлиявано от никакви външни условия, превръщането му в постоянно вътрешно и непроменимо качество на ума е крайната цел на шамата практиката. [1].
Будистката психология полага разбирането, че ние не можем да се надяваме да променим нашите мисли и чувства, ако не знаем какви са те. Не можем да знаем какви са, ако се опитваме да отхвърляме «лошите» и да развиваме «добрите». Това разбиране съответства и на психологическото разбиране, че ако несъзнаваните ни вярвания не станат съзнавани, те ще продължат да ръководят живота ни автоматично. Осъзнаването какво се случва с нас тук и сега е свързано не само със знанието на ниво разум, но и със способността да чувстваме. Ние отговаряме на влиянието на средата около нас предимно чрез емоциите си, въпреки че на пръв поглед изглежда, че го правим с разума и мислите, с интелекта си. Чрез несъзнаваните психологически защитни механизми ние потискаме чувствата на болка, страх, отхвърляне, обида. Изпращаме ги далеч в нашето несъзнавано, за да може вече да не ни притесняват. Но колкото повече ги потискаме, толкова по-болезнени стават те. И така всъщност се оказва, че огромната съпротива, която имаме срещу неприятните преживявания е в основата на страданието и болката, които изпитваме. Тази съпротива е дълбоко несъзнавана. И за да можем да се възстановим – спомените които са останали съхранени в нашето подсъзнание като скрити спомени трябва да станат видими. И така тази скрита памет да не ни пречи занапред. Трябва да направим несъзнаваното съзнавано и да свържем емоциите си с първоначалното преживяване, което е предизвикало появата им.
Само когато едно несъзнавано негативно вярване стане съзнавано, може да бъде променено, защото то вече е в полето на съзнаваното и ние можем да го управляваме с нашия съзнателен ум. Можем да приемем друг прочит на определено явление, което преди това ни е притеснявало. От там ще променим и приемането на света и нас самите. Когато обаче нашите несъзнавани вярвания останат неосъзнати, докато се страхуваме да се докоснем до тях, ние се потискаме и обвиваме живота си в пълна неосъзнатост. И несъзнаваните ни страхове, несъзнаваните ни основания за подценяване и негативни емоции ръководят изцяло нашите действия, мисли и чувства, т.е. ръководят изцяло живота ни.
С помощта на терапевта, в психотерапията, ние можем да ставаме все по-осъзнати. Нашето несъзнавано да спре да ръководи живота ни импулсивно, а ние да контролираме действията си на база осъзнатостта какво чувстваме и правим в даден момент и дали това е добре за нас и другите. Когато опознаем нашето несъзнавано, ние започваме да разбираме по-добре себе си и другите. При работата с терапевт човек осъзнава кои несъзнавани вярвания и изтласкани дълбоко в несъзнаваното емоции го държат здраво в затвора и започва лека полека да сваля оковите на каторгата, в която сам се е затворил. Ако например сме вкопчени в нашия партньор и много се страхуваме да не го загубим, вече опознали нашите несъзнавани страхове и вярвания, ние можем да си дадем сметка, че страха ни да не загубим партньора ни не е реален. Това е страх, който е базирана на наш минал опит с нашите родители, които са ни изоставяли емоционално когато сме били деца. Често ние сме залепнали към една единствена ригидна перспектива за живота ни и забравяме за алтернативните пътища. И така вече от позицията на разбирането какво става наистина при нас, ние можем да контролираме нашите действия и да намалим ревността и контрола към партньора си например. Или когато изпитаме огромен гняв към някого или обида към нещо, да се замислим гнева и обидата наистина ли са към този човек или е нещо, което идва от нас. Т.е., че в същата ситуация друг човек може би няма да изпита гняв или обида. Това всъщност е пустотата в будизма. Това, че всичко, което изпитваме в момента, начина по който гледаме на света и другите идва не от света и другите, а от нашата вътрешна концептуалност, обусловена от наш минал опит. И в наши ръце и нашата воля е да променим отношението ни към дадено събитие, човек или ситуация. Да променим своите негативни мисли и поведенчески модели в посока емоционално съзряване и успешно управление на емоционалните си преживявания и отношения с околните.
Тук аз виждам съчетаването на западната и будистката психотерапии – да разберем кое от нашата вътрешна концептуалност предизвиква нашите действия, чувства и мисли и след това на база разбирането за пустотата да ги променим с помощта на нашия съзнателен ум. Да не се поддаваме на мислите и чувствата си, а да се опитаме да запазим ума си спокоен. Ако ние можем успешно да задържи ума си фокусиран върху една позитивна точка, ако имаме пълната будност и осъзнатост, съсредоточени в изпълненото ни с покой състояние, тогава сме постигнали медитативна концентрация.
Осъзнатостта трябва да бъде практикувана ежедневно и ежечасно, докато се превърне от цел в качество. За мен, това реално е да живееш в медитация непрекъснато – пълно осъзнаване на собствените преживявания.
Всъщност на древни езици думата „медитация“ означава да се бориш с ума си, да го караш да мисли за каквото искаш ти. Преживяването в медитация е подобно на прозрението и пълната осъзнатост на настоящия момент, при будност на съзнанието в психичен баланс. При медитацията се справяме с идентификация и приемане на мислите и емоциите в конкретния момент, независимо от съдържанието им. Идеята да се отказваме от някои психични преживявания, защото повече не са необходими е ирелевантна, те може да бъдат интегрирана част от житейския ни опит.[4]. Всичко това ние можем да правим ежечасово, ежеминутно. Т.е. да се наблюдаваме и да приемаме мислите и емоциите си без осъждане и страх. Но това се случва когато не бягаме от тях.
В будистката медитация може да наблюдаваме безкрайният поток от мисли и чувства, които се появяват в нас непрекъснато, независимо от това дали искаме или не да ги ограничим и контролираме. Тогава разбираме как всички ние се опитваме да поставим потока на живота в категории, етикетирани като добри, лоши и неутрални. Ако определим конкретно възприятие като добро, ние се опитваме да го „замразим”, но откриваме, че то наистина се оттегля и отминава, появява се, преминава и се променя. Тогава се опитваме да повторим преживяването, което е породило мисълта, да поставим под пълен контрол реалността и своя психичен свят. Това в будистката философия се нарича „умствен навик на ненаситността”. Съществуват мисли и усещания, които етикетираме като „лоши”, които се опитваме да отхвърлим, да се отървем от тях по всеки възможен начин. Това е психичен процес на „отхвърляне” без опознаване /което в психологията може да съответства на психологическия защитен механизъм „изтласкване“/. Към съдържанието на неутралните мисли сме безразлични и незаинтересовани. Игнорираме ги и връщаме отново вниманието си към безкрайния кръг на желание или омраза, отвращение. Непосредственият резултат от този психичен процес е блъскане в нищото, безкраен опит за избягване на болката и игнориране на 90% от нашите преживявания. Но всъщност тези преживявания не се губят, те остават в нашето несъзнавано. Дълбоко в несъзнаваното ниво на човешкия ум се крият чувства на любов, омраза и положителни или отрицателни намерения. Когато тези чувства са провокирани от хора или неща от външната среда, т.е. има външен стимул, ние действаме импулсивно точно както сме действали преди в подобни ситуации – може да бъде бягство, агресия, вкопчване и др. Можем да прекъснем тази верига, ако имаме стабилно чувство за Аза или центъра на психичния ни свят. [4].
Развитието на нашия истински ум и неговата мъдрост разчита на усърдната практика да развиваме концентрация и да увеличаваме осъзнаването и прозрението. Този процес, който превръща заблудения ум в нашия истински ум, е описан в будизма като „превръщане на съзнанието в мъдрост“. Съзнанието носи психологическия багаж от минали преживявания. Мъдростта, излъчвана от истинския ни ум, е терапията или лечението на човешките същества в опита им да разрешат всички вътрешни конфликти в съзнанието си, да надхвърлят страданието през този живот и да избягат от цикъла на раждане и смърт в следващите животи.
- ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Човек не може да е емоционално интелигентен без да осъзнава и приема емоциите си, без да знае как да отговаря на емоциите си с мъдър избор на съответно поведение. Емоционалната интелигентност се развива чрез осъзнатостта във всеки един момент. Всеки човек притежава емоционална интелигентност до известна степен – система от човешки умения. За постигане на по-висока степен на емоционална интелигентност е нужно човек да работи върху себе си за постигане на неутрален отговор към нещо, което преживява. Това е състояние на осъзнатост, когато нито изпитваме омраза към неприятните преживявания, нито жадуваме за удоволствени такива.[4]. Да имаме баланс, спокойствие и присъствие на духа във всеки един момент от нашето ежедневие. Развиването на контрола върху ума ни е важна част от mindfulness уменията, защото ни дарява със способността да станем по-малко осъдителни и реактивни, без значение какво преживяваме и в този смисъл тя ни дава усещането за спокойствие и самоконтрол.
- MINDFULNESS
“Mindfulness” е английският превод на будистката дума “sati”, която означава особен вид осъзнаване, чрез което се прекратява страданието и същевременно благоприятства щастието и благополучието. [8].
Да се постигне Mindfulness означава да преживяваш събитията в състояние на неосъдителна, открита/отворена медитация, да започнеш да ги наблюдаваш така, сякаш се случват за първи път. Тъй като това задържа вниманието към настоящия момент, без да се тревожите относно бъдещето, миналото или външните значения, които различните емоции са породили, това позволява на хората да наблюдават негативните мисли и емоционални преживявания без съзнаваните и несъзнавани защитни механизми. Например, човек с гранично личностово разстройство може да се чувства необичан. Чрез медитацията, може да види разликата между това да се чувстваш необичан и да бъдеш необичан. Тогава той започва да прави сериозна разлика между реалността на мислите и желанията от реалността на външния свят. Научава се да идентифицира и описва мислите и емоциите, като ги приема безусловно. И медитацията, и терапията приемат, че мислите и емоциите не са безусловни отражения на външните събития, а в по-голяма степен са обвързани с миналия ни опит и травматични преживявания. [4].
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Може би основното предизвикателство на тибетския будизъм към Запада се крие във впечатляващата пълнота и почтеност на будисткия подход към живота, към пътя на човека. Будистката теория и практики полагат, че принципът на кармичността е свързан с божествената годност заложена в нас да творим, избираме, управляваме и да носим отговорност за действията в своя живот. Всеки сегашен живот носи последиците от кармичните натрупвания в миналите животи. Всяко кармично проявление може да бъде променено чрез целенасочените ни избори и действия в сегашния и бъдещи животи. Сложният въпрос за тежките кармични разрушения и прераждане на по-ниски нива, където се загубва човешкото тяло и начин на живот се приемат като най-сериозна загуба на човешките ценности. Човешкото тяло е възприемано и полагано като свещено и единствено убежище на ума, в което може да се постигне състояние на просветление. Затова грижата за тялото е равноположена като грижа за ума. [2].
Будизмът е учение, което е концентрирано изключително към съвършеното внимание, т.е. изключителна бдителност. То е един изключителен себеанализ, непривързване към нищо и състрадание към всичко живо.
От досегашните ми наблюдения и практика в съчетаването на западната психотерапия и източните учения мога да кажа, че будистката психология представлява важна и всеобхватна наука за психичното здраве. Като се адаптира към нуждите на хората, будистката психология, заедно с други модалности, ще отговори на изискванията на нашето време, като предоставя решения на човешките проблеми и подобряване на социалното благосъстояние.
В крайна сметка, това да усъвършенстваме самонаблюдението си и да реагираме неосъдително и спокойно на стимулите около нас има за резултат разширяване на кръга от копинг-стратегии /стратегии за справяне/ в нашия живот. Едно важно качество на нашия ум е, че той подлежи на обучение. С малко практики той може да усвои почти всичко. Въпросът е просто да си го поставим за цел.
Използвани източници
- Небето на чистия ум или Дневник на едно индивидуално усилие за промяна / Пема Дордже. – София : Академичен издателски комплекс, 2009 ([София : Алфаграф ЕООД]). – 94 с.
- П. Петкова, Димитров Б., Георгиева Т., Георгиев Д., Цонева Н., Кирилов Г. – Будистката философия и медитативни практики в когнитивно-поведенческата психотерапия, Сп. “Когнитивно-поведенческа психотерапия”, София, 2007, 1, 20 – 28
- Терапевтична ситуация: терапевтичен съюз, лекции Курс за магистри „Клинична социална работа“, НБУ, БИОХ, 2009, Тома Томов
- Mindfulness – третата вълна в когнитивно-поведенческата терапия, П. Петкова, Н. Цонева
- Marlatt G.A. Buddist Philosophy and the Treatment of Addictive Behavior – in Cognitive and Behavioral Practice, ed. Albano A.M., Vol. 9,11,1,2002
- Buddhist Psychology, first printed in Psybernetica, Winter, 1996
- Buddhist and psychology
- https://www.facebook.com/meditation.awareness/posts/1511988432432094/ – онлайн ресурс
- „Шлифоващият диаманти“, Геше Майкъл Роуч, изд. „Жануа 98“
- Снимки за свободно разпространение в интернет – – онлайн ресур
Контакти:
Силвия Димитрова – психолог, психотерапевт, председател на УС на
Сдружение с нестопанска цел „Знание, успех, промяна“
Имейл: silvia2005@abv.bg
тел.0895763393
