Един шамар насилие ли е? Въпросът тези дни отново взе връх в обществения дебат, не само заради публикувания проект на Националната стратегия за детето 2019-2030 година. Оспорена бе позицията на Българската православна църква тъкмо по въпроса за „единия шамар“. А случаите на насилие се множат, някои завършили с погубен човешки живот.
В опит да разберем какво се случва и кой е верният за обществото път към промяната, „Благоевград нюз“ потърси експертния анализ на Силвия Димитрова* – терапевт психодинамична психотерапия.
Г-жо Димитрова, от години правите обучителни семинари във връзка с насилието над жени и деца. Задавате ли на тях този въпрос: Един шамар насилие ли е?
Да, така е, правя обучителни семинари. Особено ми е приятно, когато групата е от младежи или деца. Любимият ми въпрос към участниците в семинарите е тъкмо този – „Един шамар насилие ли е?“. Получавам различни отговори. Някои са категорични, че един шамар е насилие, други – какво толкова, един шамар не е нищо страшно.
Възможно ли е и двете позиции да бъдат правилни?
И двете мнения могат да са правилни. Емоцията, която изпитваме, когато някой ни удари шамар, е определяща за това дали този шамар е насилие. Нашите чувства са най-добрият източник на информация за това дали едно поведение е насилническо спрямо нас или не.
Когато някой ви удари шамар, ако чувствате болка, обида, опит да ви подчинят и обезсилят, тогава говорим за насилие. Като казвам болка, имам предвид не само физическата, а и емоционалната болка. Ако шамарът не ви носи тези чувства, а по-скоро го приемате като шега, тогава не говорим за насилие. При втория случай, със сигурност целта на този, който ви е ударил шамара, не е да ви подчини на неговата воля или да ви покаже че той контролира нещата. Нашите емоции, тези които усещаме вътре в нас, са най-точният барометър за реалната ситуация.
Но децата нямат жизнения опит на нас големите, те не могат да разграничат тези нюанси на чувствата за които говорите. Питам ви, когато става дума за дете, нима шамарът е приемливо възпитателно средство и не става дума за насилие?
Често чувам, а и напоследък много се говори за възпитанието на децата, че да удариш един шамар на детето си не е насилие. Да, може би не е, но понякога един шамар носи за детето отрицателното преживяване на пълно отхвърляне, пренебрежение, незачитане, което оказва голямо влияние върху неговото емоционално и психическо съзряване. Особено, ако удряш един шамар на детето си всяка седмица например. За жалост, често насилието над деца се маскира под формата на възпитателни мерки, обусловени от народопсихологията ни. Повечето родители бият децата си ,,леко,, само за урок. Няма ,,лек бой“. Физическото малтретиране и емоционалната злоупотреба /обиди, заплахи, неглижиране, сравняване с другите/ нарушава физическата и психическа цялост на всеки човек.
И това се „запечатва“ в емоционалната ни памет, която ни води и в живота на големи хора…
Убежденията и вярванията ни, които имаме като възрастни са свързани с интензивни емоции в нашето детство, чрез които ние развиваме едно убеждение, негативно или позитивно вярване за нас самите и за света около нас. Както и за взаимоотношенията ни с другите. Преди да има говор, оценка на ситуацията в която се намира, разпознаване на различни предмети от обкръжаващия го свят, разпознаване на