Димитър се прибра от работа много ядосан на шефа си, който доста го нахока днес за някои от решенията, които беше взел в офиса. Влизайки вкъщи, много гладен, попита какво има за вечеря. Съпругата му, която цял ден беше също като него на работа, каза, че вечерята ще стане след около час. Това изнерви Димитър още повече. Усети се как повишава тон на съпругата си, че е гладен и тя е трябвало да се съобрази с това, че той ще се прибере гладен и уморен. Диана се извини, че не е успяла да сготви по-рано. Била е на родителска среща. Предложи да му направи салата, с която да залъже малко глада си докато стане вечерята. Димитър обаче, насъбрал свръх негативни емоции през деня в работата си, ядосан и гладен, не можа да сдържи напрежението в себе си и започна да крещи и обижда Диана, да я обвинява за всякакви неща. Диана не посмя да се защити. Всъщност както много често се е случвало досега. Продължи мълчаливо да приготвя вечерята и да слуша цялата гневна тирада на съпруга си.
След като сервира вечерята, жената се залови да помага на детето да си напише домашните. Марти не внимаваше много. Той е първи клас и все още не е свикнал със задълженията на ученик. Диана му се разкрещя гневно и се разплака. Детето се чудеше какво става. Колко ли е лош, че майка му така страда заради него? Явно трябва да започне повече да внимава какво прави и как се държи, за да не ядосва мама и тя да плаче. Така е почти всеки ден. Мама плаче заради него често. А и тате е все сърдит. „Явно аз съм виновен за всичко“ – мисли си Марти и дълго след това не можа да заспи.
На другия ден, в училище, Криси бутна Марти без да иска докато се разминаваха по коридора. Марти избухна и налетя на бой на Криси. Имаше нужда да го удря, да го пребие от бой. Усещаше, че само така щеше да се почувства по-добре…
