Понякога нещо ни се струва много несправедливо и имаме нужда да спорим, да доказваме, да убеждаваме другите, че те не са прави, когато ни говорят по определен начин или твърдят нещо, което според нас не е вярно /особено когато ни касае лично/.
Някой ни казва „Ти как може да разсъждаваш така, това е много глупаво“ и ние се втурваме да убеждаваме този човек, че начина по който разсъждаваме, изобщо не е глупав. Даваме доводи в защита на тезата ни, губим време и енергия, за да докажем правотата си.
Но често, в такива ситуации се оказва, че даваме енергия на този, с който спорим и на когото „доказваме правотата си“.
ИМА ХОРА, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СИ НАБАВЯТ ЕНЕРГИЯ САМИ И ИМАТ НУЖДА ДА СИ Я НАБАВЯТ ЧРЕЗ ДРУГИТЕ.
КАК МОЖЕМ ДА СИ НАБАВИМ ЕНЕРГИЯ?Например чрез упражняване на свое хоби или водейки приятен разговор, в който събеседниците се изслушват и зачитат взаимно. Енергия си набавяме през неща, които обичаме да правим и ни носят удоволствие – разходка, четене на книга, спорт, пътуване, разговор с любим човек, почивка, забавление, общуване с деца, животни, приятни хора и др. Всеки сам за себе си знае какво му е приятно и го зарежда. Както всъщност и сам за себе си знае кое го изчерпва…
Хората, които са вечно сърдити и намръщени, обвиняват другите за несгодите си, клюкарстват, мислят негативно, завиждат – няма откъде да си набавят енергия. И тогава се „вкопчват“ в някой добър, позитивен и емпатичен човек и започват да „смучат“.Ако този човек им поддаде, точно защото е добър и емпатичен, след общуване с негативни хора се чувства като изцеден.
„Смученето“ на енергия може да става по различни начини, част от които са:
Кавга с другия – намираш си причина да се скараш с някого, дори и за нещо дребно /което често прераства в нещо голямо/, възмущаваш се от дума или действие на някого, който би ти се хванал на въдицата /това често са близки хора/, нападаш и ги обвиняваш, и така имаш някой на разположение, някой който ти обръща внимание, дава ти от времето и енергията си, като спори или се кара с теб, доказва ти, че не си прав, когато си го обвинил за нещо; Вменяване на вина и отговорност за това, че се чувстваш зле, наранен си, заради постъпка на другия човек. Общо взето изкарваш се жертва, вменявайки вина на другите, без изобщо твърденията ти да имат общо с истината. Целта е да обвиниш и уязвиш другия, да го направиш слаб и така да ти е по-лесно да теглиш енергия от него. Разбира се, съзнателно искрено вярваш, че ти си жертвата, а другият е злодеят, който те наранява. Съзнателно нямаш намерение да черпиш енергия, но всъщност го правиш, точно защото не можеш да се справиш с негативните чувства, които са вътре в теб и които са изчерпали енергията ти.
ЗАЩОТО НАШИТЕ СЪЗНАТЕЛНИ И НЕСЪЗНАВАНИ СТРАХОВЕ, ТРЕВОГИ, КОНФЛИКТИ ИЗЧЕРПВАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО ОТ НАШАТА ПСИХИЧНА, КАКТО И ОТ ФИЗИЧЕСКАТА НИ ЕНЕРГИЯ.При работа с психолог, несъзнаваните ни вътрешни страхове и конфликти започват да стават осъзнати, и така стават управляеми. Ние вече знаем как да се справим с тях, точно защото имаме избор как да ги приемаме и да ги управляваме. Когато са несъзнавани, ние действаме импулсивно, нямаме никакъв избор.
Казваш, че щом другия човек ти е съпруг/а, приятел, роднина, син/дъщеря е длъжен да те изслуша, когато имаш нужда. Искрено мислиш, че другите трябва да са ти на разположение, когато ти имаш нужда, без да се замисляш, че тази твоя нужда се проявява ежедневно. Ласкателства – казваш колко си благодарен, че човекът те слуша и може да споделиш с някого тревогата или болката си и 3 часа не спираш да говориш за негативните си чувства, без да се интересуваш дали на другия човек не му идва в повече. След този разговор, единият си тръгва „олекнал“ от към негативни чувства и тревоги, а другият натоварен с тях. От физиката знаем, че енергията не се губи, тя само се трансформира от един вид в друг. На другият ден, или след няколко дни, човекът, който не може да си набавя сам енергия, а и чрез негативните си чувства и мисли е изразходвал и тази енергия, която е взел от емпатичния човек, отново има нужда да си я вземе от някого, да се нахрани. И всичко се повтаря отново и отново…Какво да направим, за да запазим енергията си?
Първо да си дадем сметка, че хората, които са негативни и оплакващи се непрекъснато, страхливи и тревожни са, не поемат отговорност за чувствата и действията си, често остават без енергия и имат нужда да си я набавят чрез другите. ДА ПРИСЪСТВАМЕ СЪВСЕМ ОСЪЗНАТО В ОБЩУВАНЕТО СИ С ДРУГИТЕ ХОРА. Ако усетим, че започват да ни натоварват, просто да им кажем, че това ни идва в повече и предпочитаме да сменим темата. Разбира се, има ситуации, в които е важно съвсем осъзнато да сме там и да се натоварим психически, защото знаем, че в тази ситуация нашият партньор, приятел, дете, родител /когато детето е пълнолетно, разбира се/ имат истинска нужда от нас в този момент и им е много трудно да се справят сами. А СЛЕД ТОВА Е МНОГО ВАЖНО ДА СЕ ПОГРИЖИМ ЗА СЕБЕ СИ, ДА НЕ ОСТАВАМЕ В НЕГАТИВНИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ. Когато нашето непълнолетно дете има нужда от нас, за да ни разкаже или сподели нещо, което го е разтревожило, отговорност на родителите е да са до детето си, независимо дали ще се натоварят емоционално. Защото детето няма психическата годност да се справи с негативните емоции и родителят е длъжен да бъде до детето си в неговото неприятно преживяване. Разбира се, тук също трябва да се прави разлика до колко родителят трябва да поема емоциите на детето си и доколко трябва да го остави да се справя само, а той просто да бъде там, но не и да се справя вместо него. Но това зависи от възрастта, емоционалната зрялост на детето и др.Да усещаме кога някой човек ни предизвиква и търси кавга с нас, точно за да може да се почувства по-добре, давайки ни своите негативни чувства. Да си даваме сметка кога някой иска да ни унижи и да надделее над нас, за да усети своето мнимо надмощие над някого и да се успокои, че той самият е важен и велик – тогава можем спокойно да се оттеглим от кавгата, като не влизаме в обяснителен режим. Дори можем да се съгласим с другия, въпреки, че неговите твърдения са много абсурдни или ни обиждат, знаейки че ТОВА Е МЪДРОСТ, НЕ ОТСТЪПЛЕНИЕ.Мъдрост е, когато знаейки какво се случва, съпругата казва на съпруга си, който я нарича тъпа „Аз нямам проблем да съм тъпа според теб“. Без отвръщане на обидата, без доказване, че не е тъпа, без спорене, без обвинения и припомняне на стари неща. Просто оттегляне с усмивка от „бойното поле“, разбирайки, че в която и да е война победители няма.
Често се дразним от хора, които много искат да изпъкнат, да са над другите. Такива, които казват „Нали знаеш, че е по-добре да си нямаш работа с мен?“, или „Аз съм важен и специален човек, фактор съм, ще се съобразяваш с мен“, а в същото време, погледнати отстрани са направо смешни с това перчене. С такива хора отново няма нужда от доказване, че не са толкова важни, за колкото се мислят. Не е нужно и да им показваме, че са смешни. Можем да кажем просто „Да, така е“, имайки си своето мнение за този човек, както и мъдростта, че ако спорим с него и оспорваме неговото величие, само ние ще загубим. Защото често при такива хора това да са велики в очите на другите, несъзнавано е равно на оцеляване – „Признаваш, че съм велик, значи съм жив. Ако не признаваш моето величие, мен ме няма, не съществувам изобщо“.
КОЛКОТО ПО-ОСЪЗНАТИ ОСТАВАМЕ В ОТНОШЕНИЯТА СИ С ДРУГИТЕ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ МОЖЕМ ДА СЪХРАНИМ ЕНЕРГИЯТА СИ, да не я разпиляваме напразно и непрекъснато доказвайки нещо или пък поемайки негативните чувства на другите, с мисълта че това ни прави добри. А понякога ласкаейки дори самите себе си, че спасяваме някого. Тук стои друг въпрос – защо имаме нужда да спасяваме другите и защо имаме нужда от такова признание. Но това е друга тема, която всеки сам може да изследва в собствена терапия и работа с психолог. При работа с психолог също така хората, които разчитат на другите да им осигуряват енергия, могат да разберат откъде идва тази нужда при тях и да се справят с нея.ИНАЧЕ ИЗПАДАМЕ В СИТУАЦИЯ ДА ПОЛИВАМЕ ПУСТИНЯТА, НАДЯВАЙКИ СЕ, ЧЕ ЩЕ УСПЕЕМ ДА Я ПОЛЕЕМ…
Когато оставаме осъзнати в общуването си с другите, когато не разпиляваме енергията си напразно – освен че запазваме нашата енергия и вътрешна хармония, даваме възможност на другите да се погрижат за собствените си емоции, да се научат да си набавят енергия сами. Разбира се, всеки доколкото може…
