Напоследък в кабинета ми идват все повече хора с ПАНИЧЕСКИ АТАКИ и необяснима на пръв поглед ТРЕВОЖНОСТ.
Общото при всички тези хора е, че се чувстват като хванати в КАПАН. Емоционален капан. На съзнателно ниво няма видима причина да се чувстват тревожни и като в капан. Посещението при лекар показва, че няма физиологична причина да имат учестен пулс, високо кръвно налягане, непрекъсната тревожност, топка в стомаха, гадене и още много други симптоми, съпътстващи тревожно разстройство. Но когато започнем да „ровим“, намираме всевъзможни несъзнавани причини, за които човек дори и не е подозирал.
При един човек се оказва, че родителите му не са го научили да се справя в живота. Т.е. те са се справяли вместо него, когато е бил дете, защото не са имали търпението или знанието да дадат време на детето да се научи и да се справи, да усети, че може да се справя. И след това са го обвинявали, че не може да се справи. И като вече голям, такъв човек, се страхува от всякаква промяна в живота си. Дори и от най-дребната, защото промяната носи несигурност. А когато вярваш, че не можеш да се справиш, по-добре да си стоиш в познатото, в сигурността. И често такъв човек е зависим от някой друг за дори и елементарни неща, като например да си открие сметка в банката. Капанът тук е точно като посланията получавани от родителите – „Аз ще се справя вместо теб, за да ти е по-лесно“ и след това „Как не можеш да направиш нещо толкова елементарно“. Такъв човек се страхува много да не изгуби родителите си, после съпруга/та си, защото има вярването, че ако остане сам/а не може да се справи, няма да оцелее. И поради това се страхува да не изгуби и контрола над близките си. В същото време мнението на другите му е много важно, защото ако е добър с другите, те няма да го изоставят. А впоследствие ПА и тревожността засилват още повече тази зависимост…
При другиго, единият родител /по-често майката, защото детето е свързано още от утробата с нея/ очаква от сина си/дъщеря си/ да й бъде вечно на разположение. Така тя се грижи за себе си, не за детето си. Така, на детето се налага да стане родител на своя родител – да се съобразява с емоциите на родителя си, а не със своите собствени. Това се случва заради несъзнавани причини при майката, които могат да се изследват в терапия. Такъв човек не може да бъде отдаден на съпругът/ата и децата си, защото несъзнавано е отдаден/а на майка си. Т.е. трябва да се грижи за това мама да е спокойна, че той/тя е до нея, на разположение й е. В противен случай майката го/я манипулира, сърди се и вменява вина – „вдига кръвно“ често, когато вече порасналото й дете не е на разположение, по начина, по който тя очаква. Човек е в капан, защото несъзнавано трябва да е лоялен към родителя си и не може да живее своя собствен живот със своето семейство. Кого да избере – мама, за която несъзнавано се чувства отговорен, че ще умре, ако си тръгне от нея или себе си и семейството си. Труден избор, особено когато в нашите несъзнавани преживявания става въпрос на живот и смърт. И този несъзнаван гняв към родителя, който буквално го е поробил, но отново подчертавам, че е несъзнаван, излиза през тялото под формата на паник атака или симптоми на тревожно разстройство – бучка в стомаха, учестен пулс, напрегнатост и др. Или под формата на агресия. Често такъв човек обаче „избира“ родителя си и пренебрегва себе си или семейството си, защото първоначалната връзка бебе-майка е много по-силна от тази със съпругата и децата.
В терапия, когато види капана, човек започва постепенно да не носи отговорност за чувствата на другите. Спира да бъде родител на своя родител. Трудно е, но започва да го прави. Разбира, че те няма да умрат, когато откаже да им бъде на разположение. А дори това да се случи, не е негова отговорността, а на самия родител. Често в съпружески взаимоотношения, ако единият партньор е подчинен по този начин на майка си, изисква от другия партньор да му е подчинен така на самия него. Това е защото познава само такъв начин на свързване с другите – през зависимостта от другия.
При трети – жена, която е била изпратена при баба и дядо в града, за да учи там, но по-малките й брат и сестра са останали при родителите им. Как да обясниш на едно дете защо точно то е избрано да бъде отделено от родителите, а другите две деца са останали при тях?! По-малко ли го обичат от другите две деца?! По-лошо ли е това дете?! Такива са детските фантазии. Ще му се иска ли да отиде при баба и дядо, въпреки, че големият град, където живеят те, му предлага много повече възможности? Да, така биха обяснили всички на това дете „осиновяването“ му – големият град ти предлага повече възможности – но това е направо да си дадеш детето за осиновяване. Какво се крие зад това „осиновяване“? Твърде вероятно невъзможността на единият родител да откаже на собствените си родители да даде детето си на тях. Или пък така на самият родител ще му е по-лесно с отглеждането на три деца. Но това е друга тема…
Какво да прави нездравата детска психика с тези страшни емоции от изоставянето и несъзнавания си гняв към своя родител, който го изоставя – не може да се справи с тях чрез незрелите си психологически механизми и затова ще изпрати тези емоции дълбоко в своето несъзнаваното, за да няма достъп до тях, защото те са много страшни за едно дете. Но те са там, не са изчезнали, само са изтласкани надълбоко. И след това ще ги потрупва и изтласква с още и още такива емоции, предизвикани като цяло от живота – от съученици, приятели, авторитети. Ще ги впечатва и втърдява като ИМПЛИЦИТНА ЕМОЦИОНАЛНА ПАМЕТ, докато не станат съвсем непоносими и не започнат да излизат през тялото под формата на различни симптоми…
Наистина е много труден избора на човек, който трябва да избере себе си пред другите, защото тук работят много несъзнавани процеси. Има панически страх да вземе решение и да упражни собствената си воля по отношение на себе си. Има и много блокирана енергия, много страхове и една трайна липса на щастие в живота на човека. Все едно човек не е във връзка със себе си и не знае какво е добро за него.
ИЗЦЯЛО Е В КАПАНА НА ДРУГИТЕ.
В терапията човек се научава, че това е възможно. И че дори и да има инфантилната фантазия, че другият може да пострада, това реално не се случва. Дори понякога другият започва да се съобразява. Това е свобода и за двете страни, дори и едната страна да не си го признава.
Пластовете на нашата ИМПЛИЦИТНА ЕМОЦИОНАЛНА ПАМЕТ са много тънки и неуловими. Емоционалната ни памет оказва влияние върху нашето поведение и решения по един невидим, но категоричен начин, който не може да се оспорва от интелекта. Подсъзнанието има потенциал да обработи 20 милиона бита информация в секунда, докато съзнанието обработва до 40 бита в секунда. Т.е. подсъзнанието обработва 500 000 пъти повече информация от съзнанието и е основна движеща сила в нашето поведение.
В много от случаите, да се избавиш от тревожността и ПА означава да излезеш от несъзнавания капан на своите емоции и несъзнавани вярвания за самия себе си и света.
