„Макар и да не го съзнаваме близостта и отдалечаването от майката в детска възраст определят чувствата ни във всички последващи връзки“.
„ДА МОЖЕШ ДА ВИЖДАШ ОБЕКТИТЕ И ХОРАТА В ТЯХНАТА ЦЯЛОСТ И С ЦЯЛАТА ИМ СЛОЖНОСТ, А НЕ ПО ДЕТСКИ ПРИМИТИВЕН ЧЕРНО-БЯЛ НАЧИН Е ПРИЗНАК ЗА ПСИХИЧНА ЗРЯЛОСТ“
Защитните механизми са психични механизми и стратегии, чрез които се избягват или редуцират негативни преживявания като конфликт, фрустрация, тревожност и стрес по отношение на външната или вътрешна реалност. Основната им функция е да се защити Аз-а /Егото/.
Всеки един от нас използва някои от тях и това става абсолютно несъзнавано /автоматично/. Чрез тях ние изкривяваме възприеманата реалност напълно или частично и така не допускаме определени мисли или състояния до съзнанието ни – такива, които биха заплашили Аз-а.
В своята теория на обектните отношения, Мелани Клайн постулира, че децата се раждат с два основни нагона: любов и омраза. Разцепването като защитен механизъм се свързва с разделяне на нещата или обектите на добри и лоши. Такива, които им доставят удоволствие, и затова децата изпитват любов към тях /добрата майка, която ги храни/. А омразата е към лошите или фрустриращите ги обекти /лошата майка, която не иска да ги нахрани, отказва им удоволствие/. Азът на детето също се разцепва на добър /любящ/ и лош Аз, такъв който изпитва гневни чувства и унищожава. Така несъзнавано детето се стреми аспектите добър и лош да останат разделени и да не може „лошият“ обект да унищожи „добрият обект”. Същевременно, агресивните и омразни чувства, изпитани към „лошия обект”, предизвикват в детето страх от отмъщение от страна на обекта и се появяват параноични страхове, свързани с един преследващ обект, който би могъл да унищожи бебето.
Преодоляването на разцепването е важна задача от развитието на детето. Детето се учи да интегрира чувствата на любов и омраза и да вижда както себе си, така и другите като притежаващи и добри и лоши качества. Т.е. можем да имаме мисли на омраза към някого, но не го приемаме като изцяло омразен, виждаме и добрите му качества. Или си даваме сметка, че изпитваме чувство на омраза към някого, защото ни е отказал нещо, а не защото е омразен човек.Ако личността се провали в тази задача на развитието, може да се развие гранична патология. Граничната личност не е способна да интегрира добри и лоши образи – и за себе си, и за другите. Ото Кернберг твърди, че хора, които страдат от гранично персонално разстройство имат „лошо изобразяване“, което доминира над „доброто изобразяване“. Това ги кара да изпитват перверзни и насилствени качества аспекти на любов и сексуалност, които не могат да се интегрират с нежната, интимната страна на взаимоотношенията.Хора с нарцистично личностно разстройство също използват разцепването като централен защитен механизъм. Правят това, за да запазят Егото си. Мислят себе си за изцяло добри, а другите за изцяло лоши. Особено тези, заради които преживяват фрустрация.Разцепването е примитивен психичен механизам и често е съпътстван още от използването на други защитни механизми, като Обезценяване, Идеализация и Отричане.
Разцепването създава голяма нестабилност във взаимоотношенията, защото един човек се гледа или само като добър, или само лош в различни ситуации, в зависимост от това дали той или тя задоволява нуждите или ги фрустрира. Това е напълно нормално за детската възраст. Когато обаче вече пораснали хората разцепват другите на черни и бели, това говори за психична незрялост.КАК ФУНКЦИОНИРАТ ХОРАТА, КОИТО ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАТ РАЗЦЕПВАНЕТО КАТО ПСИХИЧЕН МЕХАНИЗЪМ?
Да вземем за пример мъж, който често функционира през психологическата защита Разцепване, което предполага фиксация към образа на майката. Тази, която е разцепена на добрата и лошата майка, тази която обича, но и има унизителни и неприятни действия към детето. Имайки предвид, че агресивните и омразни чувства, изпитани към „лошия обект” предизвикват страх от отмъщение от страна на обекта и се появяват параноични страхове, свързани с един преследващ обект, който би могъл да го унищожи, защитата Разцепване са отключва, съхранявайки по този начин образа на добрата майка и избягвайки страха от наказание заради изпитваните агресивни чувства.
Колкото повече на едно дете не му е позволявано да покаже и изживее спокойно тези агресивни чувства, породени от фрустрации в детска възраст, толкова по-често то си служи с разцепването като психологическа защита. Колкото повече са спестявани фрустрациите на едно дете, толкова по-агресивни чувства има то към майката, която не му позволява да усети отказ и да се научи, че отказите не са толкова страшни. Това продължава и като вече възрастен човек.
КЪДЕ ОТИВА ОТЦЕПЕНИЯ ОБРАЗ НА МАЙКАТА?
Или се интегрира във възприемането на собствения си образ и се превръща във вечно наказващия вътрешен глас,Или този лош майчин образ се проектира към съпругата /ако говорим за мъж/. Чрез друга психологическа защита – проекция, жената се превръща в контейнер на натрупалата се несъзнавана агресия към майката. За жалост, тук майката е добрият обект, а съпругата е лошият обект. Любовта е към майката, а омразата към съпругата. Недоволството е към съпругата, която според него продължава да го фрустрира, когато изисква от него да поеме отговорност като голям човек и не задоволява нуждите му на малко дете. Разбира се, той често провокира съпругата си с незрелите и инфантилни постъпки или изисквания към нея на непораснало мамино синче.Поведението на такъв човек може да варира от сръдни и това да се обижда лесно, като вини другите за лошото си настроение, което е изключително изтощаващо за всички наоколо, до това да иска непрекъснато да унижава съпругата си, за да може да изкара несъзнаваните си негативни си чувства на гняв и омраза към майката. Агресията – с думи или физическа агресия, също е начин за отреагиране на тези чувства.
За професионалистите, които работим с хора, преживели насилие или извършители на насилие, това е често наблюдавана динамика в отношенията в семейството. Огромната несъзнавана зависимост на мъжа от майка си и несъзнаваните агресивни чувства към нея, проектирани в съпругата и децата – те са му виновни за всичко. А мама е добрата и грижовната, която непорасналият й син слуша и се съобразява с нейните желания и чувства. И от време на време се кара с нея, но винаги се съобразява с нея.Да вземем друг пример:Жена, която използва още от дете психологическия защитен механизъм разцепване като защита срещу целостта на Аз-а си. Такава жена също може да бъде непрекъснато недоволна от мъжа си, като несъзнавано се опитва да удовлетвори изисквания на нейната майка към нея. Колкото по-взискателна и властна майка е имала, толкова по-взискателна и властна жена става такова дете. Може да бъде и другата крайност – жена, която се съобразява непрекъснато с другите, но не и със себе си /когато интегрира отцепения лош майчин образ в самата себе си/.
Къде може още да отиде отцепения образ на майката?При децата. В едното дете, често това е първото дете, се проектира лошият отцепен образ на майката. Това дете е винаги виновно за всичко – не е направило нищо както трябва, все на него му се карат, дори и другото дете да е направило нещо нередно. Ако това дете се осмели да отговори или да се възпротиви на майката, тя е способна дори до го изгони от вкъщи. Непрекъснато изисква от детето да се съобразява с нея и с другото дете. Проектира, изхвърля негативните си несъзнавани чувства към майчината фигура у най-уязвимото същество, което й е на разположение – детето.
Във второто дете се проектира добрият образ. На това дете всичко му е позволено, не му се поставят никакви здравословни граници, купува му се всичко, хвали го без да има заслуги и т.н.
Разбира се и при двете деца ще има проблеми когато пораснат. Първото дете ще се съобразява с всички, ще се грижи за чувствата и нуждите на всички и ще пренебрегва себе си. Второто дете, което е напълно безгранично в ума си, няма правила за него, чрез които да се съобразява с другите, ще си мисли, че всичко му е позволено – да краде, да лъже, да лежи на гърба на другите. Често такива деца посягат към наркотици, алкохол и други зависимости.
Разбира се, в терапията образа на терапевта също е постоянно разцепван. И поради тази причина работата с такива пациенти е много трудна.
Но това е друга тема…
